Определение № 293 от 27.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 605/2025 г.

Производството е по чл.43, т.3 от НПК. С Определение от 23.06.2025 г. по НЧХД № 338/ 2023 г. на съдията докладчик производството по делото е прекратено и е постановено същото да се изпрати на ВКС за упражняване правомощието му по чл.43, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., намери следното: Производството по НЧХД № 338/ 2023г. по описа на РС Габрово е образувано на 20.04.2023 г. по тъжба, подадена от М. Х. против Б.П., Р.П. и И.П. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Първоначално определеният съдия – докладчик В.С. се е отвел от разглеждане на делото с Разпореждане от 11.05.2023 г. по съображения, свързани с обстоятелството, че неговата съпруга - съдия в същият съд е разгледала и решила друго дело - АНД, водено срещу тъжителя по повод същият инцидент, предмет на тъжбата. Делото е било разпределено на съдия Д.П., която в насроченото за 29.06.2023 г. не е дала ход на делото и е отложила същото за 27.09.2023 г. Междувременно, с протокол за избор на съдия - докладчик от 14.07.2023г., (л.59), на основание заповед на председателя на РС Габрово, делото е било преразпределено на съдия З. П. - С., която от своя страна с Определение от 14.07.2023г. се е отвела от разглеждането му по идентични, с изложените от съдия В.С., съображения. С протокол за избор на съдия –докладчик от същата дата – 14.07.2023 г. делото е било преразпределено на съдия П.Д.. По делото са били насрочени с.з. за 21.11.2023г. и 22.01.2024г, на които не е даден ход, а в с.з от 19.02.2024 г., съдията - докладчик е допуснал изменение в петитума на предявения граждански иск и се е отвел от разглеждането на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. Впоследствие, делото е било последователно преразпределяно на съдиите Д.А. и Б.К., които на основание чл.29, ал.2 от НПК са се отвели по различни, посочени в актовете им за отвод съображения. Съдия Х.Х., на когото делото е било разпределено с протокол от 01.03.2024 г. е насрочил същото за разглеждане за 16.04.2024г., когато е даден ход на делото и след извършени съдебно следствени действия, е отложено за 04.06.2024 г. Впоследствие, в следващите насрочени заседания по делото ход не е даван, а с протоколно определение от 2.12.2024 г., съдията - докладчик се е отвел от разглеждането му на основание чл.29, ал.2 от НПК, по съображения, че процесуалният представител на частния тъжител е изразил липса на увереност, че делото ще бъде разгледано от безпристрастен съд, декларирайки в същото време, че не се чувства предубеден, нито пряко нито косвено от изхода на делото. Следващият разпределен съдия - Г.А. - П. се е отвела от разглеждане на делото с определение от 09.12. 2024 г., на основание чл.29, ал.2 от НПК. С Протокол за избор на съдия - докладчик, делото е разпределено на съдия Д. П., която, както се посочи по - горе, вече е била докладчик по същото. С Разпореждане от 13.12.2024г. съдия П. е насрочила заседание по делото за 30.01.2025 г., отсрочено за 19.03.2025 г., на която дата е даден ход на делото, проведени са съдебно следствени действия и същото е отложено за 07.05.2025 г., когато ход на делото не е даден, а съдия П. се е отвела от разглеждането на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. С протокол от 08.05.2025 г. за съдия-докладчик по делото е била разпределена съдия Р.С., която с разпореждане от 13.05.2025 г. се е отвела от разглеждането му, отново на основание чл.29, ал.2 от НПК. Последният съдия- докладчик по това дело - съдия В.Д. е насрочила същото за разглеждане на 12.06.2025 г., като в съдебно заседание, по изложени в протоколното определени съображения, свързани с поведение на защитника на подсъдимите, се е отвела от разглеждането на делото, на основание чл.29, ал.2 от НПК. По този начин е била изчерпана възможността, съдът, на когото делото е подсъдно по правилата на местната и родова подсъдност, а именно РС Габрово, да сформира състав, който да го разгледа и същото е било изпратено на ВКС да определи друг, еднакъв по степен съд, на когото да го възложи за разглеждане. Нормата на чл.43, т.3 от НПК регламентира възможността за промяна на местната подсъдност, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав, какъвто без съмнение е и настоящия случай. Гореизложеното процесуално развитие на делото, вследствие на което е осъществен визирания в чл.43, т. 3 от НПК фактически състав обаче не е самоцелно. Настоящият състав на ВКС намира за необходимо да го посочи, понеже предвидената в чл.43, т.3 от НПК възможност за промяна на местната подсъдност, следва да бъде реализирана след проявена дължима отговорност в рамките на възложеното правораздаване, с което са натоварени съдиите. ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че в производството по чл.43, т.3 от НПК, преценката за основателността на причините, обусловили реализираното право на самоотвод по чл. 29, ал.2 от НПК, е извън предмета на конкретното произнасяне от касационната инстанция, но упражняването му не следва да е за сметка на възможността въобще да бъде реализирано търсеното правораздаване, включително и в контекста на заложените в материалното право давностни срокове. С оглед гореизложеното, след като съдът на който делото е подсъдно не може да образува състав, налице са основанията по чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде изпратено на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, а именно на РС Дряново, който се намира в териториална близост и в този смисъл затрудненията на страните ще бъдат в най - малка степен. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 от НПК, ВКС, IIІ НО,