Определение № 392 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 228/2026 г.

Производството е по чл. 48, ал. 4 ЗА. Предявени са от [община] искове за нищожност, а евентуално – за отмяна на Решение № 1-132/29.07.2025 г. по арб.д. № 1-31/2025 г., постановено от арбитър Карина Вадимовна, с което ищецът е осъден да заплати на „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД, регистрирано в Република Украйна, сумата от 300 055 лв. – възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка за изпълнение на строително-ремонтни дейности № 15/01.07.2013 г., и мораторна лихва за периода 03.07.2021 г. – 03.07.2024 г. Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА. В нея са изложени твърдения, че решението е постановено от един арбитър извън състава на арбитрите на Арбитражен съд при БТПП, докато според договора спорът следва да се реши от трима арбитри от горепосочения съд, както и че ищецът не е бил надлежно уведомен за арбитражното дело, нито е участвал в него. Направено е искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение съгласно актуалната към момента на предявяване на иска редакция на чл. 48, ал. 4 ЗА - предвид съществуването на убедителни писмени доказателства за заявените основания за отмяна. Съдът, като съобрази наведения довод за формиране на арбитражния съд в несъответствие с договореното арбитражно споразумение и съдържанието на последното, намира че искането за спиране следва да бъде уважено при условията на чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗА. Така мотивиран, Върховният касационен съд