Определение № 74 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 689/2016 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на ЧНД № 2646/2016 г. по описа на Районен съд–гр. Пловдив, поради невъзможност за образуване на състав. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК, предвид следните съображения: Пред Районен съд–гр. Пловдив е било образувано ЧНД № 2646/2016 г. по повод предложение на районен прокурор на основание чл. 156, пр. 1 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение в психиатрично заведение на лицето Е. И. С.. С отделни определения всички съдии от РС–гр. Пловдив са се отвели от разглеждане на делото поради наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 2 от НПК (водени от Е. И. дела срещу съдии от същия съд). При това положение е очевидно, че формирането на състав, който да разгледа делото е невъзможно. Затова, при наличие на условията по чл. 43, т. 3 от НПК и отчитайки основанията, поради които се иска промяна на подсъдността, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално се явява Районен съд–гр. Пазарджик. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение