Определение № 1063 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Башенде И. К. от [населено място] против определение № 60 от 07.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 60/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, прекратяващо производството по делото по подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 2792 от 15.12.2023г. по в. ч. гр. д.№ 28899/2023г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е приета жалба вх. № 32819/30.10.2023 г., имаща характер на възражение по чл. 423 ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 14350 от 24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 20300/2011 г. на Пловдивски районен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение, като изразява несъгласие с преценката на първата инстанция, че подадената от нея частна жалба има характер на възражение по чл. 423 ГПК. Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Пловдивски апелативен съд е сезиран с частна жалба от Башенде И. К. срещу определение на Пловдивски окръжен съд, с което не е приета жалба вх. № 32819/30.10.2023 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 14350 от 24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 20300/2011 г. на Пловдивски районен съд, преценена като възражение по чл. 423 ГПК. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав е счел, че актът, с който съдът се е произнесъл по подадено възражение по чл. 423 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно. Доколкото в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК, този акт не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно константната съдебна практика, с определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици (чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК), които са свързани с охрана интересите на длъжника във връзка с връчването за заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. В подкрепа на становището за необжалмваемост на определението по чл. 423 ГПК са и разясненията в т. 15 и т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, че производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно и че в това производство се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно – относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че определението на Пловдивски окръжен съд по реда на чл. 423 ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да бъде споделено становището, че подадената от частната жалбоподателка „частна жалба по чл. 419 ГПК“ неправилно е счетена като възражение по чл. 423 ГПК. Преценката относно характера на търсената защита, т. е. дали подадената „частна жалба“ действително е такава или представлява по своята същност възражение по чл. 423 ГПК, е извършена от Пловдивски окръжен съд, а не от въззивния съд. Преценката на последния относно допустимостта на сезиращата го частна жалба е направена единствено с оглед на акта, срещу който същата е насочена и това е определение по чл. 423 ГПК. Поради изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение