Определение № 50018 от 13.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 422/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П., чрез процесуалния му представител адв.С., против определение № 3385/22.12.2021 г. по гр.д.№ 3761/2020 г. на САС, с което частично е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение, в частта по възмездяване на разноски, като ЗД „Бул Инс „ АД е осъдено да му заплати сума от още 1 447,69 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, но е оставено без уважение искането му до пълния размер от 1 898,21 лева. В частната жалба е описан приложимия, според страната, механизъм за изчисление на подлежащата на възстановяване сума от платено адвокатско възнаграждение, съобразно защитавания от ищеца във въззивна инстанция материален интерес и крайния резултат от защитата. Претендира се присъждане на разлика от 181,06 лева. Ответната страна – ЗД „Бул Инс„ АД – не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е частично основателна, предвид следните съображения: Ищецът е предявил въззивна жалба с материален интерес от 20 000 лева – претендирано допълнително обезщетение за неимуществени вреди над присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лева. Ответникът също е обжалвал първоинстанционното решение, както досежно присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 2 500 лева или за разликата от 17 500 лева, така и срещу част от присъденото обезщетение за имуществени вреди от разходи за лекарства, в размер на 1 146,36 лева / разликата над 746,37 лева и до присъдените 1 892,73 лева / и срещу присъденото обезщетение за пропуснати ползи, в размер на 9 500 лева. Така общия материален интерес по въззивната жалба на ответника, срещу която е осъществявал защита ищеца, възлиза на 28 146,36 лева / 17 500 + 1 146,36 + 9500/, а ведно с интереса по собствената му жалба възлиза на 48 146,36 лева / 20 000 + 28 146,36 /. Въззивната жалба на ищеца е уважена частично – за сума от 10 000 лева – допълнително присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Частично е уважена и въззивната жалба на ответника - за отхвърляне иска за обезщетяване на имуществени вреди от разходи за лекарства, за сума от 400 лева и за обезщетение за пропуснати ползи, за сума от 4 500 лева. Следователно, при защитим материален интерес от 48 146,36 лева, успешно защитения такъв от ищеца във въззивна инстанция е в размер от 33 246,36 лева / 27 500 + 746,36 + 5 000, където 27 500 лева е размера на допълнително уважения иск за неимуществени вреди – 10 000 лева и материалния интерес по отхвърлената въззивна жалба на ответника по иска за неимуществени вреди - 17 500 лева; 746,36 лева е разликата между обжалваемия интерес по иска за имуществени вреди от 1 146,36 лева и сумата от 400 лева, до който размер е уважена въззивната жалба на ответника в тази му част, а сумата от 5 000 лева е разликата между обжалваемия интерес по иска за пропуснати ползи - 9 500 лева и сумата от 4 500 лева, до който размер е уважена въззивната жалба на ответника /. Жалбоподателят не възразява срещу приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК от въззивния съд, уважавайки възражението на противната страна за прекомерност на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция от 5008,78 лева. Съответно, не се оспорва приетия за кореспондиращ на фактическата и правна сложност на делото размер от 2 504,39 лева, спрямо който са извършвани настоящите и изчисленията в частната жалба. С въззивното решение и определението по чл.248 ГПК е възмездена сума от 1 717,12 лева / 269,46 + 1 447,66 /. Спрямо уважена към отхвърлена част от претенциите му – предмет на въззивното обжалване - на ищеца се дължи възмездяване на разноски в размер на 1 729,34 лева или неправилно не му е присъдена разлика от 12 ,22 лева, до който размер частната жалба се явява основателна. Различието в крайния резултат, спрямо предложения от жалбоподателя, се дължи на неправилно несъобразени от същия размери на необжалвани пред въззивна инстанция части от претенциите за неимуществени / 2 500 лева / и имуществени вреди / 746,37 лева разходи за лечение /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение