Решение № 5792 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2015 г.

Решение № 5792 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено решение № 829/11.05.2015 г. по адм. д. № 941/2014 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 021101258/13.02.2012 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Еми-Кар 2000-Емил Ковачев", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021101258/13.02.2012 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 8798,42 лв с лихви и за 2009 г. - 17 066,95 лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. В мотивите си съдът е приел, че неправилно в РА е прието, че са налице условията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и поради това неправилно е определена данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като не е установен броят на обучаваните курсисти в курсовете за обучение на шофьори през двете години. Според съда за 2008 г. не е представен регистър на обучаваните курсисти, неясно как в РА е определен брой на обучаваните за 2008 г. в категория "А" - 7 лица, в категория "В" - 126 лица, в категория "С" - 6 лица и 1 лице в категория "М" след като справката на ДАИ-Бургас съдържа недействителни данни според писмо на Автомобилна администрация- Областен център, Контролна дейност -ДАИ-Бургас. Приел е също, че обясненията на курсистите, какви суми са заплатили за обучението не са подкрепени с доказателства и поради това не съставляват данни за укрити приходи. Цената на обучението неправилно била определена с експертна оценка, изработена за друго ревизионно производство, приобщена с протокол, в която липсвал анализ на контролирана и неконтролирана сделка, без да са посочени характеристиките на услугите, използваните активи, икономическите условия по изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за метода на сравнимите неконтролирани цени. Според съда не е установен броят на обучаемите, единичната цена на услугите и наличието на по-високи приходи от декларираните. В нарушение на процесуалните правила административният съд е приел, че не са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Обжалваното решение е постановено след отмяна на първото решение по спора при обжалването пред ВАС. В отменителното решение на ВАС изрично е приет за неправилен изводът за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В отменителното решение № 5553/23.04.2014 г. по адм. д. № 8630/2013 г. тричленният състав на ВАС изрично е посочил, че в писмото на ДАИ-Бургас като некоректни са посочени данните в писмо от 3.12.2010 г., което не съдържа списък на курсистите, както неправилно е приел административния съд в процесното решение. Изрично е прието също, че лицата, преминали обучение, според издадените удостоверения от ревизираното лице са повече от лицата, направили вноски по банков път, които според заключението на вещото лице формират декларираните приходи. За 2009 г. списъкът на обучаваните лица е различен и по-голям от списъка на лицата платили по банков път, поради което и за двете години са налице данни за укрити приходи и наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Направен е извод също, че експертната оценка е възложена в друго производство и в нарушение на чл. 60 от ДОПК е послужила за определяне на пазарните цени на услугите от ревизиращия екип. Делото е върнато за ново разглеждане с указания да се назначи счетоводна експертиза, която да определи пазарната стойност на предоставените услуги по методите в § 1, т. 10 от ДОПК. Указанията на ВАС за назначаване на счетоводна експертиза с така определената задача са изпълнени, като административният съд не е обсъдил приетото, неоспорено от страните, заключение на вещото лице, което е определило пазарната цена на предоставяните от ревизираното лице услуги по метода на сравнимите неконтролирани цени като са отчетени употребяваните от ревизираното лице автомобили, провеждането на теоретичното обучение в гр. Айтос и в гр. Бургас от преподаватели на ревизираното лице. Вещото лице е определило за 2008 г. пазарни цени за обучение: за категория "А" - 235 лв, за категория "В" - 385 лв, за категория "С" - 435 лв и за категория "М" - 50 лв, общ приход от дейността 52 815 лв и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за внасяне 5436,50 лв с 1621 лв лихви. За 2009 г. вещото лице е определило пазарните цени на услугите: за категория "В" - 440 лв, за категория "С"- 485 лв и за категория "М" - 60 лв, общ приход от дейността 96 500 лв и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за внасяне 11 420 лв с 2113 лв лихви. Съдът следваше предвид задължителните указания на ВАС и заключението на вещото лице да отмени РА в частта, с която за двете години са определени дължим данък за внасяне и лихви над определените от вещото лице суми, вместо да повтаря първото първоинстанционно решение. Не са оборени констатациите в РА относно броя на обучаемите във всяка от категориите през двете години, поради което на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК правилно вещото лице е определило приходите за всяка от годините като е ползвало данните в РД за броя обучаеми. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. данък 5436,50 лв с 1621 лв ли и за 2009 г. данък 11 420 лв с 2113 лв лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1035,70 лв - общо 2071,40 лв. Ревизираното лице има право на разноски за 870,75 лв или по компенсация ще следва да заплати на касатора 1200,65 лв разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,