Определение № 19 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г.

С определението от 9.12.2011 год. по настоящето дело Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение от 14.12.2010 год. по гр. д. № 612/2010 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от К. С. Т. от [населено място], чрез служебния му защитник адв. П. З., касационна жалба и е указал на касатора да внесе дължимата по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 50 лв. Постъпила е молба от касатора с искане за освобождаване от такси и разноски по настоящето производство, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК. Изложени са съображения за липса на средства и тежко здравословно състояние, в подкрепа на които са и представени писмени доказателства – медицинско направление от м. август 2011 год., ЕР на ТЕЛК от 2004 год. и декларация за материално и гражданско състояние. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: Обстоятелството, че в първоинстанционното производство касаторът, ищец е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски, е неотносимо към въпроса за дължимостта на определената държавна такса за разглеждането на касационната жалба. Този извод се налага от съдържанието на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК относно употребеното понятие „производството”, като касационното е отделно такова, а и с оглед неговия факултативен характер. Молбата за освобождаване от внасяне на определената в него държавна такса е допустима, но по същество е неоснователна, поради следните съображения: Искането е обосновано с представените писмени доказателства за здравословното и имущественото състояние на касатора, като преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК се прави въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на страната да заплати дължимата държавна такса. От представеното експертно решение на ТЕЛК се установява действително тежко здравословно състояние на касатора, с пожизнено определена инвалидност, но с оглед имущественото му състояние, удостоверено с представената декларация за размера на получаваната пенсия над минималната такава за страната, както и притежаваните недвижими имоти /съсобствен апартамент в [населено място] и спорния по делото недвижим имот/, обосновава извод за неоснователност на искането. Общото материално състояние на касатора, съпоставено с размера на определената държавна такса по делото от 50 лв., не дава основание за освобождаването му от внасянето й, като без значение в случая е и обстоятелството за предоставената правна помощ по Закона за правната помощ, предвиждащ наличието на самостоятелни предпоставки, относими към преценката на съда за предоставяне на правна помощ, различна от преценката за освобождаване от държавна такса. Поради тези съображения молбата следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.