Решение № 2540 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 265/2018 г.

Решение № 2540 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 265/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. А., подадена чрез адв. Игнатова, срещу Решение № 1780/18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2718/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-03001715006138-091-001/24.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден изцяло с решение № 2 76/31.08.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на Националната агенция по приходите. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП", гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извършвайки проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. С оспореното решение АДмС - В. е отхвърлил жалбата на М. А. против ревизионен акт № Р-03001715006138-091-001/24.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден изцяло с решение № 276/31.08.2016 г. на директора на Д "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По време на ревизията са констатирани спрямо М. А. недекларирани доходи от източник, който не е изрично посочен в закона, и представляващи доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Ревизираното лице не е подало годишна декларация за нито една от годините в периода от 2009 г. до 2013 г. Установени са основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличието на данни за укрити доходи, основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, поради което данъчната основа за 2009 г. - 2013 г. е била определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК от левовата равностойност на получените парични преводи от чужбина, както следва: За 2009 г. - 70 927.38 лева, данъкът за внасяне - 7 092.73 лева и лихва за забава 4 284.82 лева; За 2010 г. - ревизираното лице е получило сума в размер на 80 912.73 лева, данък за внасяне - 8 091.27 лева и лихва за забава 4 052.88 лева; За 2011 г. не са налице документи за получени парични суми от чужбина; За 2012 г. ревизираното лице е получило сума в размер на 8 676.50 лева, съответно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 867.65 лева и лихва за забава 255.73 лева; За 2013 г. ревизираното лице е получило сума в размер на 1 996.24 лева /ДО/, данък - 199.26 лева и лихва за забава 37.56 лева. Обложените суми са получени от жалбоподателката през периода 2009 г. -2013 г. чрез международните системи за парични преводи "W. U." и "M. G." от граждани на различни държави - Германия, Турция, Кипър, Великобритания, Ч. гора, Ирландия. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че РЛ не е оборило констатациите в РА, защото е признато получаването на горепосочените суми през периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. и липсват документи, удостоверяващи произхода им, заявено в отговор вх. № 39402/31.08.2015 г. на М. А. /стр. 60 от адм. преписка/. Укриването на доходи и липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци за 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. е установено с доказателства, събрани по НОХД № 103/2015 г. по описа на Окръжен съд - Р. и с влязлата в сила присъда. Наред с това съдът се е позовал на писмените доказателства, ангажирани от ФК "КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС" ЕООД, "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, "НАТУРЕЛА-ДЕСИТА" ЕООД,, "ТАБО" ЕООД, "ТРЕНД" ООД и "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД касателно факта, че системите W. U. и M. G. не позволяват получаването на парични преводи от друго лице, различно от получателя, посочен от самия наредител на превода, тоест невъзможно е опровергаването им чрез свидетелски показания. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователно е съдържащото се в жалбата възражение за нищожност на РА. Той е издаден от компетентни приходни органи, поради следното: На основание чл. 112, ал. 1 ДОПК процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-03001715006138-020-001/27.07.2015 г., издадена от М. Ц. М. на длъжност началник сектор "Ревизии", която има изискуемото по чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. Със същата са определени органите по приходите, които трябва да извършат ревизията К. Д. К. - ст. инспектор по приходите, както и ръководителят на ревизията - К. Й. П., на длъжност главен инспектор по приходите. Определен е ревизираният период - от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г., видът на задълженията - данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и други. Срокът на ревизията е продължен до 17.12.2015 г. със ЗВР № Р-03001715006138-020-002/10.11.2015 г., издадена от същия орган. С нова ЗВР № Р-03001715006138-020-003/15.12.2015 г., издадена от цитирания орган, срокът на ревизията е продължен до 17.01.2016 г. Заповедите за възлагане на ревизии са издадени от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № Д-153/29.01.2015 г. Ревизионният акт е издаден от възложилият ревизията и от нейният ръководител в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), налице е валиден данъчен акт. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на мотиви в ревизионния акт, видно е, че конкретните факти и обстоятелства за определяне на задълженията са изложени в ревизионния доклад, неразделна част от акта. В тази връзка твърдението от жалбата за невръчване на доказателствата, приложени към РД, е необосновано. Видно от писмо изх. № Вх...-39402/01.03.2016 г. /стр. 97 от адм. преписка/, независимо от факта на редовното връчване на РД, на жалбоподателката са изпратени заверени копия на приложенията на РД. Претенцията в жалбата, че по време на ревизията не е изследвано начално салдо и не е извършена съпоставка на приходи и разходи на лицето, правилно е счетена от съда за неотносима към спора, доколкото установените с РА задължения за данък върху доходите на А. не произтичат от направена съпоставка на имущественото и финансово състояние, а от установени по безспорен начин получени доходи с неясен и недоказан произход. В случаят не е спорно, че М. А. изобщо не е подавала ГДД по ЗДДФЛ, не е декларирала получени доходи; не са декларирани договори по трудови правоотношения; не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения, т. е. липсват информационни следи за каквито и да било получени доходи. В оспорения РД подробно са описани всички получени преводи по номер и дата на MTCN, стойност в съответната валута, левова равностойност, държава, име на изпращача; приложени са всички бланки, съставени от агентите на системите за парични преводи на територията на България, в които е отбелязано името на М. А., като получател и е положен нейния подпис. П. съществото на спора настоящият касационнен състав на ВАС, Осмо отделение счита за правилно установени фактите по делото от административния съд. Не са допуснати твърдените от РЛ процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Липсват нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението по ССчЕ. Неоснователни са доводите в жалбата, че в. л. не е отговорило на въпросите по т. 4, 5 и 6 от допуснатата по делото ССчЕ. В с. з. на 27.09.2017 г. в. л. Р. е заявило, че въпросите се припокриват, отговаряйки изчерпателно на всички въпроси, като отговорите на въпроси 4, 5, 6, за които жалбоподателката счита, че няма отговори, се съдържат в отговорите на въпроси 1, 2 и 3. Експертът е дал подробни разяснения в тази насока, /л. 202, 202 гр./. Съдът е обосновал аргументиран извод относно приложимостта по делото на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Предвид събраните доказателства, установяващи, че РЛ не е ангажирало доказателства за произхода на получените като бенефициент парични средства, чрез системата M. G. и W. U., съдът правилно е посочил в решението си, че паричните средства е трябвало да бъдат декларирани като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Фактическите констатации в РА за получени суми от ревизираното лице през съответните години в посочените размери се основават и на доказателствата, събрани по време на образуваното срещу М. А. досъдебно производство, приключило с внесен в съда обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 103/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд, които са относими към процесния спор, на основание чл. 42, ал. 3 от ДОПК. В с. з. на 22.03.2017 г. административният съд е приел за послужване доказателствата, приложени по НОХД № 103/2015 г. по описа на ОС - Р. Видно от доказателствата, разписките за получаване на паричните средства от М. А., чрез международните системи M. G. и W. U., съдържат нейните три имена и подпис. Неоснователно е възражението от жалбата за допуснато процесуално нарушение на съда изразяващо се недопускане по делото на СГЕ. В тази връзка следва да се посочи, че в с. з. на 17.05.2017 г. адв. Игнатова е потвърдила, че е представлявала М. А. и по НОХД № 103/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Р., но не е поискала почеркова експертиза за оспорване подписите под бланките за получаване на процесните парични преводи от чужбина през ревизирания период, не е оспорила факта на получаването им и техния размер. От мотивите на влязлата в сила присъда е видно, че подсъдимата М. А. е признала изцяло фактите от обвинителния акт, в това число получаването на сумите и техния размер. В наказателното дело е било изготвена СИЕ, в чието заключение е отбелязан размера на получените от РЛ суми за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. Сумата е потвърдена и от експерта, изготвил ССчЕ при съдебното оспорване на РА. Съгласно текста на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА, издаден след извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Неоснователно се твърди от касатора, че в тежест на органа по приходите е било да установи във връзка с какво са били преведени процесните суми и дали същите са облагаеми или необлагаеми. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства е върху жалбоподателя, който твърди изгоден за него факт по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Сумите с източник от чужбина, не биха подлежали на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ако се облагат с окончателен данък по чл. 38 ЗДДФЛ или подлежат на облагане в Германия, Турция, Кипър, Великобритания, Ч. гора, Ирландия съгласно СИДДО между Р. България и тези държави. В свой отговор вх. № 39402/31.08.2015 г. /стр. 60 от адм. преписка/ М. А. е заявила, че през периода 2009 г. - 2013 г. е получавала суми от чужбина за подпомагане лечението на нейната майка и лечението на децата. Към отговора са приложени медицински документи, част от които касаят период извън ревизирания, но липсват доказателства, удостоверяващи по безспорен начин основанието, на което са получени паричните преводи. Още повече, не са събрани документи, касаещи извършени разходи за лечение, които да бъдат обвързани с конкретни парични преводи. Безспорно се установява, че РЛ е получавало суми в евро, в щатски долара от чужбина и липсват доказателства, че доходите са от вида на необлагаемите такива, предвид нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ. От друга страна, укриването на доходи и липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци за 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. е установено от събрани в хода на нохд № 103/2015 г. по описа на РОС доказателства, използвани при ревизията, на основание на чл. 42, ал. 3 от ДОПК, както и на признанието по време на досъдебното производство и на наказателното производство на фактите относно получаването на процесните суми и техния размер, които напълно съвпадат с тези, описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. В тази връзка и на основание чл. 300 ГПК, приложим субсидиарно съгласно § 2 от ДР на ДОПК, трябва да бъде съобразено действието на влязлата в сила присъда по нохд № 103/2015 г. по описа на Окръжен съд Р. /л. 53-69/, с която подсъдимата М. Р. А. е призната за виновна за това, че в периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2014 г. в условията на продължавано престъпление в качеството си на данъчно-задължено лице е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. - в размер на 7 092.74 лева, за 2010 г. - в размер на 8 091.27 лева, за 2012 г. - в размер на 867.65 лева и за 2013 г. - в размер на 199.26 лева при общ размер на данъчните задължения - 16 251.27 лева. А. е осъдена на една година лишаване от свобода, на основание чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият касационен състав на ВАС приема въз основа на събраните в досъдебното производство и тези по време на ревизията, а, както и на доказателствата, ангажирани в производството по нохд № 103/2015 г. на Окръжен съд Р., че законосъобразно са обосновани предпоставките за облагане на РЛ по аналог. С оглед изложеното, решението на АДмС-В. не е засегнато от пороците, съдържащи се в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. Искането на Д "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП за присъждане юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно. Същото е направено след приключване на устните прения. Водим от горно и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,