Определение № 38 от 09.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 229/2018 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод постъпила жалба срещу разпореждане за връщане на „касационна жалба“, подадена от тъжителя М. М. С.. Претендира се отмяна на това разпореждане, като се твърди, че незаконосъобразно е върната адресираната до ВКС „касационна жалба“ срещу определение № 590/01.12.2017 год., постановено по ВНЧХД № 662/2017 год. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което жалбата срещу разпореждането за връщане на „касационна жалба“ е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С определение № 590/01.12.2017 год., постановено по ВНЧХД № 662/2017 год., Окръжен съд - гр. Сливен е оставил без уважение, като неоснователна, частната жалба на М. М. С. срещу определение на Районен съд -гр. Сливен, постановено на 25.10.2017 год. по НЧХД № 1307/2015 год., в частта й относно осъждането на частния тъжител М. М. С. да заплати държавна такса в размер на 12 лева за образуване на НЧХД № 1307/2015 год. по описа на РС – гр. Сливен и е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на РС- гр. Сливен в частта й относно отхвърлянето на молбата на тъжителя С. от 24.09.2015 год. за освобождаване от държавна такса в размер на 12 лева за образуване на НЧХД № 1307/2015 год. по описа на РС – гр. Сливен. Частният тъжител С. е обжалвал определение № 590/01.12.2017 год. по ВНЧХД № 662/2017 год., по описа на ОС – гр. Сливен, като е депозирал пред последния жалба, адресирана до ВКС. С разпореждане, постановено на 19.01.2018 год., съдията-докладчик по ВНЧХД № 662/17 г. на основание чл. 351 ал.5, т. 3 от НПК е върнал на тъжителя жалбата, адресирана до ВКС, като е счел същата за недопустима, тъй като атакуваното с нея определение, постановено от ОС – гр. Сливен, не е от категорията съдебни актове, посочени в разпоредбата на чл. 346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване. Жалбата срещу посоченото разпореждането е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В разпоредбата на чл. 346 от НПК са посочени съдебните актове, които подлежат на касационна проверка. Съгласно чл. 346, т.4 от НПК на касационно обжалване подлежат определенията на окръжния и апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. С определение № 590/ 01.12.2017 год. по ВНЧХД № 662/2017 год. по описа на ОС- гр. Сливен не се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство, като то продължава да е висящо, по повод постъпила жалба на тъжителя С. срещу присъда, постановена по НЧХД № 1307/2015 год. по описа на РС – гр. Сливен. Разпореждането на съдията-докладчик от ОС - гр. Сливен, постановено в същия смисъл, е правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение