Решение № 50 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 156/2010 г.

Сливенският районен съд е поискал от ВКС на основание чл.43, т.3 НПК да промени местната подсъдност на делото, което е изпратил и от разглеждането на което са се отвели всички съдии в съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането. Междувременно подсъдимият по изпратеното дело З. К. С. е отправил до ВКС молба, от която може да се приеме, че той настоява за приложение на глава двадесет и шеста от НПК (чл.368-369, „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”). Върховният касационен съд намери, че искането за промяна на подсъдността е основателно. Зам.-председателят на съда, също отвел се от разглеждане на делото, едновременно с това е удостоверил невъзможността за формиране на съдебен състав, който да го разгледа. Искането за разглеждане на делото по реда на чл.368-369 НПК не държи сметка за приложното поле на този ред – преди да е завършила досъдебната фаза на наказателното производство, а не след постъпването му в съда. Ръководен от изложеното, от това, че подсъдността на делото се променя за втори път (вж. определението по чнд № 634/2009 год. на І н.о.) и с оглед на целесъобразността, вложена в нормата на чл.43 НПК, ВКС – І наказателно отделение