Определение № 112 от 01.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С молба с вх. № 958А/30.01.2014 г. касаторът ЗАК [фирма] моли съда да освободи внесеното от него обезпечение в размер 8 652 лв. за спирането на изпълнението на обжалваното по делото въззивно решение. С определение № 11/10.01.2013 г., постановено по частно гр. дело № 7/2013 г. на ВКС, ІV-то гр. отд., е спряно изпълнението на въззивното решение от 10.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 13544/2012 г. на Софийския градски съд (СГС), – в частта, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на Р. И. С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставане без работа за периода 01.09.2011 г. – 01.03.2012, в размер 8 652 лв. С молбата си за спиране изпълнението на въззивното решение молителят е представил (в препис) преводно нареждане/вносна бележка №[ЕИК]/14.12.2012 г. на Общинска банка – за внесена по сметка на ВКС, като „гаранция” (обезпечение), сумата 8 652 лв., като съставът на ВКС, постановил това определение, е констатирал внасянето на обезпечението в този размер. С определение № 846/02.07.2013 г., постановено по настоящото гр. дело № 2022/2013 г. на ВКС, ІV-то гр. отд., не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 10.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 13544/2012 г. на СГС. От писмено уведомление с изх. № 4297/10.02.2014 г., издадено по изп. дело № 20137900401893 на ЧСИ Р. М. с рег. № 790 (заведено с вх. № 1503/13.02.2014 г. във ВКС), запорно съобщение с изх. № 35539/21.11.2013 г., издадено по същото изпълнително дело, адресирано до [фирма], и банкови извлечения от 2-ри, 3-ти, 5-ти и 11-ти декември 2013 г. от същата банка се установява, че посоченото изпълнително дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2013 г., издаден по въззивното гр. дело № 13544/2012 г. на СГС, за заплащане на сумата 13 993.81 лв., от която: сумата 8 652 лв. – главница, сумата 1 860.51 лв. – законна лихва за периода 31.10.2011 г. – 05.12.2013 г., сумата 1 500 лв. – присъдени разноски, сумата 700 лв. - разноски по изпълнението в полза на взискателя Р. И. С., както и сумата 1 281.30 лв. – такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ; както и че по наложения запор върху банковите му сметки в [фирма], от дружеството-молител е постъпила общо сумата 13 993.81 лв., разпределена от ЧСИ към 10.02.2014 г., както следва: сумата 12 012.51 лв. – изплатена на взискателя Р. И. С., сумата 1 216.37 лв. – такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ и сумата 764.93 лв. – оставена за изчакване на резултата от жалба на длъжника (дружеството-молител) относно определения адвокатски хонорар по изпълнителното дело. В предоставения й от съда срок, изтекъл на 11.03.2014 г., ищцата (взискателят) Р. И. С. не е взела становище по молбата за освобождаване на внесеното обезпечение. От гореизложеното следва, че дължимата сума 8 652 лв. е била изплатена на ищцата и е отпаднала нуждата от обезпечение, поради което внесената като такова по сметка на ВКС сума в същия размер от 8 652 лв. следва да бъде освободена и върната по банковата сметка на дружеството-молител, посочена в молбата му. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение