Решение № 392 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2013 г.

Решение № 392 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас (понастоящем с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 71 от 09.01.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 658 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 021100258/30.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 98/29.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Автоинс-3" ООД, гр. Бургас, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението на Административен съд - Бургас е отменен Ревизионен акт № 021100258/30.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 98/29.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). За да постанови този резултат, административният съд е приел, че ревизията неправилно е преминала към определяне на данъчната основа по ЗДДС по реда на чл. 122 ДОПК, като е посочил, че е обективно невъзможно още на същия ден да се формира извод за ненадлежно водено счетоводство в различните му проявни форми. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че приложените в ревизионната преписка искания и обяснения от третите лица - курсисти на обучение в школата на ревизираното дружество, чиито данни са преценени, че се отклоняват съществено от представената от жалбоподателя справка за стойността на провежданите курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са напълно неотносими към процесното ревизионно производство, тъй като са изискани и депозирани далеч преди възлагането на ревизията. Всички те са от 07.01.2010 г., а ЗВР е от 10.11.2010 г. и очевидно не са събрани в хода на процесната ревизия. В заключителната част на съдебния акт е прието, че РА е материално незаконосъобразен и на друго самостоятелно основание: след като не са били налице условията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, то не е налице необходимост от търсене на пазарна цена на предоставяната от задълженото лице услуга, доколкото такова търсене и определяне не е принцип, а изключение, приложимо само в законоустановените случаи. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за неправилност на изводите на съда, че органите по приходите незаконосъобразно са преминали към определяне на данъчната основа по ЗДДС по реда на чл. 122 ДОПК поради невъзможност в такъв кратък времеви отрязък да направят извод за нередовно водено счетоводство. Посоченото основание в РД е чл. 122, ал. 1, т. 4 - липса или непредставяне на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане. Неправилен е и формираният от съда извод, че обясненията на лица, които са преминали курс на обучение за водачи на МПС в ревизираното дружество, са напълно неотносими към процесното ревизионно производство. Като основателно касаторът релевира довода, че изходящите номера на исканията до лицата са сгрешени, като вместо 2011 г. е посочена 2010 г.; на някои от тях тази грешка е поправена с химикал, но от отговорите и писмата ясно се вижда, че същите са от 2011 г. Тези доказателства са относими към предмета на делото и кореспондират с представените от данъчните разпечатки от интернет, където са посочени цени на курса за водачи на МПС. Тези цени са доста по-високи от ползваните от органите по приходите. Основателно е и оплакването, че експертизата е годно и относимо доказателство, макар и изготвена за целите на друго ревизионно производство. Същата е приобщена с Протокол № 1101185/15.03.2011 г. на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Приобщената експертиза дава необходимите данни за определяне на данъчните задължения. Не става ясно защо приобщаването й процесуално недопустимо, след като не са изложени мотиви. Няма основание за възлагане на нова експертиза предвид задачата възложена на експертизата: "Определяне на пазарната цена на такса за теоретично и практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС по категории за 2008 г. и 2009 г. за гр. Бургас". Правилно е установено от органът по приходите и несъответствие между осчетоводените приходи за 2008 г. и 2009 г. и представения регистър за обучение в учебния център на дружеството. Не са издавани и фискални касови бележки за извършените услуги съгласно изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 на Министерството на финансите. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът намира, че събраните и от данъчните доказателства доказват основанията за извършване на ревизия при особени случаи, поради което следва да се приеме, че установените от ревизията факти и обстоятелства са верни, тъй като същите не са опровергани по делото. Това е така защото в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства за реализираните като вид и размер приходи и разходи от дружеството, като такива, които да оборят тези констатации не са представени и пред съда (пред който на практика не са ангажирани никакви доказателства). След като е така, правилно с РА е определена данъчната облагаема основа по ЗКПО на жалбоподателя за процесните периоди. По изложените мотиви съдът намира оспорвания РА за постановен в съответствие с чл. 20 от ЗКПО, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона, което го прави законосъобразен, а подадената първоинстанционна жалба срещу него - неоснователна. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта му за разноските, с която Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") да заплати на "Автоинс - 3" ООД, сумата от 950 лв. разноски по делото. На ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и чл. 161 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 651 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение