Решение № 7236 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 453 oт 24.03.2025 г. по адм. д. № 420/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/1331/12.12.2023 г. в частта на отказа за подпомагане по следните схеми: СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема преразделително плащане), СПК (схема за обвързано подпомагане за протеинови култури), ЗДП (зелени директни плащания) и по схемите за подпомагане на зеленчуци /СЗ-П/п и п /СЗ-КЛЧ/. С обжалваното съдебно решение е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е събрал доказателствата, въз основа на което е изготвено заключението на съдебно-техническата експертиза. Иска отмяна на решението и отхвърляне на първоинстанционната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът - Ж. В. Ж., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/1331/12.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта на отказа за подпомагане по следните схеми: СЕПП, СПП, СПК, ЗДП и по схемите за подпомагане на зеленчуци /СЗ-П/п и /СЗ-КЛЧ/, заявени от Ж. В. Ж. със заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с УИН 28/040620/97554 за кампания 2020 г. Оспореният административен акт е издаден след отмяната на предходен акт по същото заявление за подпомагане с Решение № 156 от 16.09.2022 г. по адм. д. № 133/2022 г. на Административен съд - Ямбол, оставено в сила с Решение № 5560 от 29.05.2023 г. по адм. д. № 10214/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като преписката е изпратена за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган е постановил отказ за подпомагане за 6,04 ха от 11 парцела на основание чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП - кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи. Повторният отказ е отменен с Решение № 674 oт 16.05.2024 г. по адм. д. № 15/2024 г. на Административен съд – Ямбол. Същото е отменено с Решение № 13191 от 04.12.2024 г. по адм. дело № 6581/2024 г. на ВАС, пето отделение и делото е върнато на съда за ново разглеждане. В изпълнение решението на ВАС при повторното разглеждане на делото са приети като доказателства писмо № 10-725/02.11.2020 г. (вх. № 01- 0400/432#1 от 03.11.2020 г.) на заместник-министъра на земеделието, храните и горите и извлечение на файл с информация за правни основания на земеделския производител за кампания 2020 г. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, с което за всеки парцел вещото лице е разграничило площите, за които има основание за ползване и за които няма такова основание. В заключението вещото лице подробно е описало използваните материали за проверка на основанието за ползване на парцела. Вещото лице е посетило служба ТСУ (Териториално и селищно устройство) на община Тунджа, където са му били представени графични материали - действащите кадастрални и регулационни планове на с. Робово и с. Сламино в частите, в които са разположени процесните парцели. В среда на програмния продукт за селищен кадастър МКАД те са били геореферирани (координирани) в съответната координатна система. След преглед на предоставените от ДФЗ материали, удостоверяващи правното основание на земеделския производител да обработва имоти в населеното място (Урбанизираната територия), вещото лице е подготвило две таблици с обобщаваща информация за двете землища. Таблица 1 съдържа информация за декларираните имоти в урбанизираната територия на землище с. Робово за стопанската година. Таблица 2 съдържа информация за декларираните имоти в урбанизираната територия на землище с. Сламино за стопанската година. Вещото лице е изготвило комбинирани скици, визуализиращи взаимното местоположение на имотите от плана на населеното място, комбинирани с контурите на декларираните (процесните парцели), физическите блокове и/или координираното изображение на самия план. Относно процесните 6,04 ха вещото лице е установило, че за 3,96 ха от тях (3,958 ха преди закръгляне до втория знак) действително няма данни за основание за ползване, т.е. потвърдило е констатациите на административния орган. За тези площи вещото лице уточнява, че са изобразени на изготвените от него скици с оранжев контур и попадат в други парцели и улици от населеното място. За останалите 2,08 ха (2,082 ха преди закръгляне до втория знак) въз основа на приложени към заключението комбинирани скици вещото лице дава отговор, че има основание за ползване. Тези площи са маркирани с оранжев щрих на комбинираните скици. Заключението не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилен извод, че отказът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон, но само за 2,08 ха площи, както следва: 0,59 ха от парцел 62757-137-4-3; 0,02 ха (0,022 ха преди закръгляне до втория знак) от парцел 62757-137-5-1; 0,72 ха от парцел 62757-208-3-1; 0,65 ха от парцел 67177-209-1-1 и 0,1 ха от парцел 67177-269-1-2. Основанията за ползване на тези площи е следвало да бъдат изяснени в административното производство, поради което съдът правилно е приел, че органът е допуснал съществено нарушение на чл. 35 АПК, което е довело и до нарушение на материалния закон. Като е отменил отказа в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За останалите 3,96 ха площи вещото лице потвърждава констатациите на административния орган, поради което съдът неправилно е отменил отказа в тази част. Въз основа на заключението на СТЕ касационната инстанция приема, че отказът е законосъобразен в следните части: 0,91 ха от парцел 62757-137-4-3; 0,73 ха (0,728 ха преди закръгляне до втория знак) от парцел 62757-137-5-1; 0,12 ха от парцел 62757-208-3-1; 0,3 ха от парцел 62757-29-2-1; 0,2 ха от парцел 67177-209-1-1; 0,1 ха за парцел 67177-41-1-13; 0,35 ха за парцел 67177-41-1-14; 0,15 ха за парцел 67177-41-1-18; 0,7 ха за парцел 67177-41-1-19 и 0,4 ха за парцел 67177-67-1-1. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на първоинстанционната жалба. По разноските: От касационния жалбоподател са извършени разноски в общ размер на 865,36 евро, от които 192,50 лв. за държавни такси, 800 лв. (4 Х 200 лв.) юрисконсултско възнаграждение за четири инстанции и 700 лв. за възнаграждение за вещо лице. От ответника по касационната жалба са извършени разноски в общ размер на 2 043,34 евро, от които 800 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса по адм. дело № 15/2024 г. на Административен съд - Ямбол; 900 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело № 6581/2024 г. на ВАС; 800 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело № 420/2024 г. на Административен съд – Ямбол и 760 евро адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Възраженията на административният орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за всяка една от инстанциите са неоснователни. Претендираните суми съответстват на фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на предоставената правна помощ. Допълнителни усилия се изискват за организацията на защитата предвид факта, че става въпрос за оспорване на втори по ред отказ по едно и също заявление за подпомагане. Като съобрази частичната основателност на касационната жалба крайния изход на делото (отказът е незаконосъобразен за 2,08 ха площи от общо 6,04 ха) и извърши компенсация между полагащата се сума разноски за двете страни, касационната инстанция следва да присъди в полза на ответника по касационната жалба разноски за всички инстанции в размер на 135,42 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение