Определение № 610 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1225/2023 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Гаранционен фонд - София за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 303 от 20.07.2023г. по в. т. д. № 91/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта с която е потвърдено постановено на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ решение № 260095 от 18.08.2022г. по т. д. № 162/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта му за разликата над 150 000 лева до 200 000 лева – присъдени обезщетения за неимуществени вреди за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2020г. до окончателното плащане. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. ГФ е внесло сумата от 100 000 лева, равняваща се на сбора от присъдените на ищците суми с решение № 303 от 20.07.2023г. по в.т.д. № 91/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, до който размер Гаранционният фонд обжалва въззивното решение. Постъплението на дължимото обезпечение е налично по особената сметка за обезпечения на ВКС, което е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 25.07.2023г. От приложените към молбата документи се установява, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба срещу решение № 303 от 20.07.2023г. по в. т. д. № 91/2023г. на Апелативен съд –Пловдив в частта, с която е потвърдено постановеното на основание чл.557, ал.1, т.2, б“а“ КЗ решение № 260095 от 18.08.2022г. по т. д. № 162/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта му за разликата над 150 000 лева до 200 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2020г. до окончателното плащане. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в обжалваните части по двата иска, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд