Определение № 323 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 30.05.2012 г. по гр.д. № 175/2012, с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд от 02.02.2012 г. по гр.д. № 5470/2011, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът *** ** „С. К.”, С. З., представляван от адв. Г. Г. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос фиктивно ли е съкращението, ако по-късно за съкратената длъжност бъде обявена щатна бройка при непълно работно време, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата А. П. Б., представлявана от адв. В. С. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е приел, че съкращението е извършено в края на учебната година, а съкратената щатна бройка е обявена отново в началото на следващата учебна година, т.е. без да е налице промяна в обстоятелствата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „педагогически съветник” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено на 23.08.2011 г. изтичането на срока на предизвестието по оспорваната заповед № 623/22.06.2011 поради съкращение на щата, каквото в действителност не е налице, тъй като непосредствено след уволнението директорът на училището е поискал от Р. С. З. разкриването на щат за същата длъжност при непълно работно време. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд е приел, че съкращението е фиктивно, тъй като същата длъжност е възстановена в щатното разписание без да е настъпила каквато и да било промяна в обстоятелствата. На ответницата по жалбата А. П. Б. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение