Определение № 2248 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 16.01.2025г. от Р. С. С. и В. А. С. чрез адв. К. молба за допълване на постановеното по делото определение № 5861 от 16.12.2024г. в частта му за разноските чрез присъждане на направените от молителите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Ответниците по молбата С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Н., чрез пълномощника адв. Ю., са представили становище, в което заявяват, че доброволно са платили сумата от 600лв., представляваща размера на претендираното възнаграждение, по депозитната сметка на Върховния касационен съд, тъй като не разполагат с банкови сметки на молителите. Поради това искат молбата по чл. 248 ГПК да се остави без уважение поради извършеното доброволно плащане. Към становището е приложено преводно нареждане за внесени 600 лв. с посочено основание да плащане: адвокатски хонорар по ч.гр.д. 4727/2024г. по молба на Ст. Н. и др. по чл. 248 ГПК. На молителите е дадена възможност да изразят становище по искането на ответниците и да заявят дали поддържат молбата по чл. 248 ГПК. Постъпил е на 24.04.2025г. отговор от пълномощника адв. К., в която заявява, че поддържа молбата си, защото, за да бъде изплатена депозираната сума следва тя да е присъдена с акт на съда. Заявява, че няма да се снабдява с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело, сочи своя банкова сметка, по която да се преведе сумата и прилага пълномощно от доверителите си за получаване на сумата. При горните обстоятелства съставът на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № 35861 от 16.12.2024г. не е уважена подадената от С. В. Н., Р. С. Н., С. С. Н. частна жалба като обжалваното от тях разпореждане за издаване на изпълнителен лист е потвърдено. Видно, че ответниците по частната жалба Р. С. С. и В. А. С. са представили писмен отговор, изготвен от пълномощника им, заплатили са адвокатско възнаграждение 600лв. и са претендирали възстановяване на направените разноски. При посочения изход на производството молителите - ответници по частната жалба имат право на разноски. Налице е признание от страна на ответниците, че сумата е дължима и в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК е извършено плащане на 600лв. по депозитната сметка на Върховния касационен съд. Направената справка в счетоводството на съда потвърждава получаването на сумата. В тази ситуация, тъй като дължимата сума за разноски е доброволно платена, макар и по сметка на съда, то не следва да се постановява осъдителен диспозитив в полза на молителите, а следва да се разпореди внесената сума от 600 лв. да бъде преведана по посочената от адв. К. банкова сметка. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение