Решение № 9562 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2016 г.

Решение № 9562 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 226 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 от АПК. С жалба на М. С. М. е оспорена действителността на заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министър на земеделието и храните, и е поискано от съда да обяви нейната нищожност. С решение № 5220/03.05.2016 г. по адм. дело № 9574/2014 г. на ВАС, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на М. С. М., с искане за обявяване нищожност на заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министър на земеделието и храните. С решение № 12373/15.11.2016 г. по адм. дело № 7867/2016 г. на ВАС, петчленен състав, е отменено решение № 5220/03.05.2016 г. по адм. дело № 9574/2014 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане с указание за изясняване на правния статус на лицето Г. М. Ч., фигуриращо по делото с различни ЕГН-та, с оглед конституирането на страните по чл. 154, ал. 1 АПК, както и за изясняване идентичността на имот № 045037, със собственик Г. М. Ч. с ЕГН **********, с парцел 28а с площ от 1130 кв. м., предмет на оспорената заповед. Дадени са и указния, че във връзка с идентичността на имота съдът следва да задължи министъра на земеделието и храните да представи четлив препис от протокола от 24.09.1998 г. (л. 40). При новото разглеждане на делото указанията на петчленния състав относно съдопроизводствените пропуски при първото разглеждане на делото са изпълнени. В тази връзка по делото са представени данни от регистрационните картони на лицата с ЕГН ********** и ЕГН **********, от които е видно, че конституираната като страна по делото страна - Г. М. Ч. има ЕГН **********, а ЕГН **********, посочено като ЕГН на Г. М. Ч. в оспорваната заповед, съответства на друго лице - Е. П. Б.. С оглед представените доказателства, настоящото производство е протекло с участието на Г. М. Ч. като заинтересована от изхода на спора страна. Съдът намира, че посоченото в оспорвания акт спрямо Ч. ЕГН ********** е резултат от фактическа грешка, ясно установено чрез сега представените данни от регистъра на населението. При новото разглеждане на делото, жалбоподателя М. С. М., действащ чрез адв. С. Д., поддържа, че оспорваният административен акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на предмет и неспазване на "цялата процедура" по разпореждане с имота на основание чл. 45, ал. 8 във вр. с чл. 47 ППЗСПЗЗ. Поддържа, че имотът предмет на разпореждане с акта не съществува към датата на издаване на акта, тъй като процедурата по неговото образуване е достигнала до етапа на издаване на Протокол от 24.09.1998 г. и не е завършена, както и че за процесния имот липсва съставен акт за държавна собственост. Ответната страна - министъра на земеделието и храните, в писмено становище от 14.05.2018 г. оспорва жалбата. Поддържа, че "парцел 28а" е обособен по силата на Протокол от 24.09.1998 г., този имот е идентичен с имот № 045037 по КК на с. П. и същият впоследствие е станал част от имот с № 045039, собственост на трето лице. Ответната страна - Г. М. Ч. взема отношение в настоящото производство с писмена защита, представена на 18.05.2018 г., респ. след даването на ход на делото по същество в о. с. з на 14.05.2018 г., в което не е участвал и не е бил представляван, поради което не следва да бъде разглеждана. Въпросът за допустимостта на съдебното оспорване на заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа от страна на настоящия жалбоподател е разрешен по силата на решение № 12373/15.11.2016 г. по адм. дело № 7867/2016 г. на ВАС, петчленен състав, поради което настоящия тричленен състав следва да се произнесе по съществото на спора. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Със заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г., издадена на основание чл. 45, ал. 8 във вр. с чл. 47 от ППЗСПЗЗ, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е разрешил да се извърши продажба на 1130 кв. м. земя - частна държавна собственост - негодна за земеделско ползване, съставляваща парцел 28а от стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. на Г. М. Ч.. Със заповедта е определена цената на имота, предмет на разпореждане. На основание тази заповед на 16.01.2001 г. е сключен договор за продажба № РД-50-20, с който е прехвърлена собствеността на недвижим имот: земя частна държавна собственост, представляваща парцел 28а с площ от 1130 кв. м., намиращ се в стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. при цена на имота 525,45 лв. Договорът е вписан в службата по вписвания в РС С. З. на 05.06.2001 г. По делото няма спор относно статута на земята, съставляваща стопански двор на бившето ТКЗС с. П. като "негодна за земеделско ползване", както и че е земята и била част от имуществото на ТКЗС с. П., което представлява организация по см. на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се оспорва и че имотът е държавна собственост. В изпълнение на указанията по решение № 12373/15.11.2016 г. по адм. дело № 7867/2016 г. на ВАС по делото е представен и приет като доказателство четлив препис от Протокол от 24.09.1998 г. (л. 36), съответстващ на представения такъв нечетлив препис под л. 40 на адм. дело № 9574/2014 г. на ВАС. В. от същия, в производство по чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 122 от 1997 г.) е разгледано искане на ЕТ "Ч. - М. Ч." за закупуване на част от 1130 кв. м от парцел 28 (ХХVIII) от стопански двор в с. П.. Комисията към МЗХП, регион С. З., Управление "Земя и земеползване", разгледала искането и е приела решение за изменение на парцел 28 от стопанския двор чрез образуването на два парцела: парцел 28а (ХХVIIIа) с площ от 1130 кв. м и парцел 28 (ХХVIII) с площ от 10570 кв. м. По делото няма доказателства за заверяването на Протокола от поземлената комисия и подписването му от лицата, поискали изработването на парцеларните планове по реда на чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Същевременно по делото е представено удостоверение от ПК - С. З., издадено на 14.06.2011 г, че имот с кадастрален № 045037 в землището на с. П. с площ от 1,096 дка е идентичен с парцел 28а по парцеларния план на стопанския двор в с. П.. При така изложеното и при извършена проверка за нищожност на акта по отношение материалната компетентност на органа и формата на акта, съдът намира, че няма основание да се приеме, че актът е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 122 от 1997 г.), земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се стопанисват от министъра на земеделието и горите, който разпорежда извършване на действия по управлението и разпореждането с тези имоти. В изпълнение на възложените му правомощия министърът е разрешил извършване на разпоредителна сделка - продажба на земя - частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване в стопанския двор на бивши ТКЗС с. П. - организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена в предписаната писмена форма и съдържа всички необходими реквизити - индивидуализация на имота, предмет на разпореждане, лицето в чиято полза е разрешена продажбата, както и цената на имота. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорваната заповед е издадена при липса на предмет с оглед твърдението, че парцел "28-а" не е кадастрално (планово) обособен. Вярно е, че към преписката по издавана на оспорваната заповед липсва кадастрална скица, която да удостоверява вписванията за парцел 28а към 05.01.2000 г. Вярно е и възражението на жалбоподателя, че няма данни за приключване на производството по чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 122 от 1997 г.). По делото обаче се установява чрез представеното удостоверение от ПК - С. З., издадено на 14.06.2011 г, че имот с кадастрален № 045037 в землището на с. П. с площ от 1,096 дка е идентичен с парцел 28а по парцеларния план на стопанския двор в с. П.. При условие, че е установена идентичност между двата имота се налага очевидния извод, че ПК - С. З. като компетентен орган при поддържане на регистъра на земеделските земи е приела отделянето на парцел 28а и е регистрирала същия като отделен и самостоятелно съществуващ. Въпросът дали тези действия на ПК - С. З. са правомерни и как е зачетено от този орган развитието на производството по чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 122 от 1997 г.), за което свидетелства Протокола от 24.09.1998 г., изисква отговор, който е неотносим към предмета на настоящото дело и в частност проверката на възражението за наличието на предмет на оспорваната заповед. По отношение указанията по решение № 12373/15.11.2016 г. по адм. дело № 7867/2016 г. на ВАС, за изясняване идентичността на имот № 045037, със собственик Г. М. Ч. с ЕГН **********, с парцел 28а с площ от 1130 кв. м., предмет на оспорената заповед, съдът намира, че тази идентичност е безспорно установена чрез коментираното вече удостоверение, което е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила следва да бъде зачетена, доколкото по делото не е откривано и провеждано производство по оспорване истинността на този документ. От друга страна, възраженията на жалбоподателя за "несъществуване" на имот с № 045037 е голословно спрямо доказателствата по делото. Достатъчно е да се посочи, че съгласно представената партида на имот с № 045037 от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд (л. 48), която партида като официален документ не е оспорвана, се установява, че партидата на имота е открита на 23.04.2001 г. и е закрита на 27.02.2002 г. Видно от представените по делото партиди на имоти № 045017 и № 045038, сега обсъждания имот 045037 е обединен с имот № 045017 и така е образуван имот № 045038. Последващите промени на имот № 045038 чрез обединения с имот № 045023 и създаването на имот № 045039, също са установени по делото, но неотносими. В този ред на разсъждения се преценява като неоснователно възражението относно несъществуването на даден имот като кадастрална (планово) обособена територия с оглед факта, че този имот не е описван или е описван по различен начин в административни или граждански документи свързани със същата тази територия. Определящи и единствено достоверни са административните вписвания в Регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд. При условие, че тези вписвания не са оспорвани, същите следва да бъдат зачетени. При така изложеното, съдът намира, че няма основание да се приеме, че заповед № РД46-1/05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е недействителна поради лиса на предмет, изразяваща се в разпореждането с несъществуващ "парцел 28а". Неоснователно е и възражението, че липсата на съставен акт за държавна собственост е основание да се приеме, че процесната заповед е нищожна. Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие и при условие, че липсва спор за собствеността на държавата върху процесния имот, наличието или липсата на актуване на имота не може да бъде аргумент в посока установяването нищожност на акта. В тази връзка, искането за прогласяване нищожността на заповед № РД46-1/05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа следва да бъде отхвърлено като неоснователно на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева. Съдът намира, че този размер съответства на правната защита на ответната страна, сложността на делото и обхваща производствата в три инстанции - адм. дело № 9574/2014 г. на ВАС, адм. дело № 7867/2016 г. на ВАС и адм. дело № 13035/2016 г. на ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,