Решение № 16574 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2011 г.

Решение № 16574 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Билял Алиев Билялов, в качеството му на ЕТ "Билял Билялов", с. Борима, община - Троян, чрез пълномощника му - адв. Иванов, против Решение № 281/5.07.2011 г. по адм. дело № 126/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Срещу касационната жалба, от пълномощник на същия, е постъпил отговор, с който я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество я намира за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Билял Билялов против РА № 111002604/10.11.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 37/21.01.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) спрямо ЕТ "Билял Билялов", представляван от собственика му Билял Билялов, както следва: за 2004 г. в размер на 23 990.78 лв. и лихви в размер на 17 245.96 лв.; за 2005 г. в размер на 2 190 лв. и лихви - 1 319.32 лв.; за 2006 г. в размер на 5 994.97 лв. и лихви - 2 750.06 лв., като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите, за дължимост на данъка в размерите установени от оспорения РА. Посочил е, че са налице основания за облагане доходите на ревизираното лице по специалния ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - получените приходи и доходи на лицето не съответстват на имущественото му и финансово състояние и са налице данни за укрити приходи за ревизирания период - 2004 г, 2005 г. и 2006 г. Изводът е въз основа констатацията на приходните органи, че през тези периоди оспорващият е внасял в касата на притежаваната от него фирма ЕТ"Билял Билялов" парични суми в големи размери, за които е декларирал, че са получени доходи от заем от четири физически лица, които обаче в хода на ревизионното и съдебно производство не са доказани. След обстоен анализ на доказателствата по делото, съдът е възприел изводите на приходните органи за размера на публичните задължения на Тончо Делчев за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) поотделно за 2004 г., за 2005 г. и за 2006 г., тъй като облагаемата данъчна основа за тези периоди е съобразена с относимите в чл. 122, ал. 2 ДОПК обстоятелства. Съдът е намерил за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че през 2004 г. оспорващият не е доказал наличието на доходи от заем на парични средства и че е бил подпомаган финансово от баща си, с когото са живели в едно домакинство. Изложил е собствени мотиви какво представлява договора за заем и поради какви причини не приема наличието на тези парични средства у заемодателите, въпреки свидетелските им показания за обратното. Поради това е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. По оплакването за неправилност на обжалваното решение поради непризнатите от съда доходи с произход парични заеми от частни лица, настоящият състав приема следното: Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на относимите към договорите за заем доказателства и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за недоказаност на доходите на ревизираното лице за 2004 г., с произход заемни парични средства от частни лица. Правилно е прието, че макар и да има един писмен договор за заем от 2.08.2004 г. с лицето Милко Пейковски, удостоверение и справка от "Прокредит Банк" АД и от "ОББ" АД за усвоен кредит и финансиране на същото лице, както и свидетелски показания, същите не са достатъчни за да обосноват изводи, че това лице и останалите две лица - Лилия Глазкова и Юмюгюл Хасанова, към момента на сключване на тези договори, действително са притежавали въпросните средства, които да предоставят в заем на касатора. При извършените насрещни проверки на тези лица ревизиращите органи не са установили данни за съществуването на "заетите" парични суми у тях, а само наличието им, в резултат на доказан произход, би обосновало други на направените изводи. По делото не са установени налични депозити в банки на тези лица-заемодатели, не са установени такива доходи от трудови или други възнаграждения, доходи с друг произход-наем, рента и пр. Законосъобразно е отчетено, че лицето Милко Пейковски не е установило притежаването на лична сума от 15 000 лева, извън предоставената от двете банкови институции общо в размер на 7 000 лева, която да предостави в заем на касатора на 2.08.2004 г, както и че Лилия Глазкова също по никакъв начин не е установила произхода на "заетата" сума от 32 000 лв. към 5.08.2004 г. По идентични съображения съдът не е кредитирал и заемните средства от 35 000 лева на лицето Юмюгюл Хасанова. Последната, като роднина по сватовство (тъща на касатора) се явява заинтересовано лице и също като останалите не е установила с надлежни доказателства произхода на тези средства. Съдът законосъобразно е отказал да кредитира и свидетелските показания на тези лица по въпроса за дадените парични заеми, с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. С оглед изложеното касационният съд намира, че като е отказал да приеме наличието на доходи от заеми за касатора, за 2004 г. съдът е приложил правилно закона и решението му се явява законосъобразно. Неоснователни са и другите оплаквания за непризнати доходи и за неправилно определената данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като съдът не е взел предвид финансовата помощ от бащата на касатора-Али Алишев, както и приноса на съпругата му. По тези оплаквания настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, в смисъл, че РА се ползва с формална доказателствена сила, по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която е следвало да бъде оборена от касатора. Последният не е ангажирал доказателства, с които да обори констатациите в РА, относно наличието на недоказани доходи, съответно на неправилно определена данъчна основа. Доводите, че за съответните данъчни периоди е живял в едно домакинство с баща си и е бил финансово подпомаган от него, са останали недоказани, както и доводите, че съпругата му е имала принос в СИО, от собствени доходи. Такива по делото не са установени. Същата не е декларирала доходи от дейността си като ЕТ за 2004 - 2006 г., а само загуби, поради което и липсва неин принос в СИО, който да бъде взет предвид при формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид изложеното неоснователно е и оплакването за незаконосъобразно извършена ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. От данните по делото е установено, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, които обуславят извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Безспорно са установени внесените парични средства от касатора в касата на ЕТ"Билял Билялов", както следва: през 2004 г. в размер на 82 000 лв. г., през 2005 г. в размер на 8 000 лв. и през 2006 г. в размер 10 500 лв. Същевременно касаторът не е доказал произхода на тези средства или че е разполагал с декларирани и/или получени доходи или друго финансиране в размера на тези суми, което означава че е налице условието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. От друга страна изразходването на тези средства без да бъде доказан произхода им означава наличие и на укрити приходи, по смисъла на т. 2 от цитираната разпоредба. Касаторът не оспорва, че за 2006 г. има укрити доходи от дейността си като ЕТ, в размер на 28 178.34 лева. Поради това, като е приел, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по този ред, съдът е приложил правилно закона. От изложеното следва, че липсват инвокираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,