Определение № 357 от 19.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2904/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6157/18.07.2022 г. на В. В. С., чрез адв. Н. Г., срещу определение № 234/ 28.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1082/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение № 116/21.07.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 142/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново и е прекратено касационното производство. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о., е приел, че определението на апелативния съд, с което е потвърдено въззивно определение № 170/10.02.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 97/2020 г. на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу протоколно определение от 16.12.2019 г. по гр. д. № 1615/2019 г. на Районен съд – Русе и е прекратено производството по възз. ч. гр. д. № 97/2020 г. на Окръжен съд – Русе, е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая с определение № 116/21.07.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 142/2020 г. на АС – Велико Търново е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Както е разяснено и в мотивите на ТР № 2/23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол и същата правилно е оставена от състава на ВКС без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение