Определение № 189 от 30.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1071/2012 г.
ВКСII търговско отделение30.05.2014 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Б. от [населено място] с вх. № 2089/04.03.2014г. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 735/06.11.2013г. по т. дело № 1071/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 247 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора К. П. Б. от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 735/06.11.2013г. по т. дело № 1071/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Според касатора в диспозитива на определението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на присъдените съдебни разноски в размер 250 лв. за касационното производство. Поддържа становище, че в осъдителната част на решение № 1054/26.06.2012г. по т. дело № 4271/2011г. на САС, ТО е записано, че съдебните разноски се дължат за сумата 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, включително и за водене на делото пред ВКС. Според касатора съдебният състав на ВКС е пропуснал да установи, че касаторът не дължи съдебни разноски два пъти за касационната инстанция. Ответникът С. с нестопанска цел за общественополезна дейност „фирма”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Г. оспорва молбата по чл. 247 ГПК и поддържа становище, че не е налице очевидна фактическа грешка по отношение на присъдените разноски от ВКС. Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението/определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав, нито да се иска изменение на определението в частта за разноските, когато срокът по чл. 248 ГПК е пропуснат. В настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на определение № 735/06.11.2013г. по т. дело № 1071/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд