Определение № 383 от 25.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 679/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 351, ал.6 от НПК. Образувано е по жалби на подсъдимият Н. В. М. и неговият защитник срещу разпореждане № 166 от 04.07.2024г. на съдия- докладчик по ВНОХД № 20245000600084 по описа за 2024г. на Пловдивски апелативен съд. С цитираното разпореждане съдия от въззивния съд по делото е върнал подадената жалба, като е счел, че дадените в резултат на разпореждане № 1233/11.06.2024г. на председател на второ наказателно отделение на ВКС указания не са изпълнени. Съдията-докладчик е посочил, че подадените касационни жалби имат характер на допълнение и са депозирани след даването на конкретните указания за посочване на касационните основания, данните на които се основават жалбите и какво се иска. Въпреки указанията, според съдията от предходната инстанция, липсва конкретика относно данните, на които се основава претенцията за нарушение на закона, както и относно вида на процесуалните нарушения, с които твърдения по същество се ангажира обосноваността на атакувания съдебен, акт, което обаче не съставлява касационно основание- Съставът на ВКС счете, че жалбите са подадени в срок, но се явяват неоснователни. Жалбоподателят е бил задължен на какво се основава претенцията му за нарушение на закона, както и да обснове следващото си искане – за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вместо това той, лично и чрез защитника си, отново е повторил, че събраните по делото доказателства не са интерпретирани така, както той счита за правилно. Липсва и конкретика относно кои правни изводи на съда влизат в противоречие с правилата на формалната логика и на правните принципи, като твърди, че (правните изводи) били извлечени не от фактите, а от логическо тълкуване и били „житейски виртуални“. Каквото и да означава последния употребен израз, може с положителност да се заключи, че в тези твърдения липсва конкретност и съотносимост с изискванията по чл.351, ал.1 от НПК, а касационната претенция се развива на плоскостта на твърдения за необоснованост на съдебния акт, които не могат да бъдат разгледани в касационното производство. С оглед изложеното съставът на ВКС прие, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, ВКС, I НО,