Определение № 9 от 09.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2820/2016 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф.,против решение №609/04.12.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№821/2015г. по описа на същия съд,в частта му,с която се потвърждава решение №145/07.05.2015г. по гр.д.№413/2013г. по описа на Районен съд,гр.В.,в частта на последното:за осъждане на Ц. И. Ф. и Д. Г. Ф.,да заплатят,съобразно припадащата им се част от съсобственост,на Й. Г. Ф. и И. Н. Ф.,подобренията,извършени през 2012г. в описания в решението недвижим имот,общо сумата от 1 656,75 лева,както и в частта на горепосоченото решение на Районен съд [населено място],с която се отхвърля искането за сметки на съделителите Ц. И. Ф. и Д. Г. Ф. за сумата от 2700 лева, като неоснователна. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение,в обжалваната му част, е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответниците по касационната жалба Й. Г. Ф. и И. Н. Ф.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част,а по същество считат жалбата за неоснователна. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно предивденото в разпоредбата на член 280,ал.2/изм-ДВ,бр.100 от 2010г.,бр.50 от 2015г./ не подлежат на касационно обжалване:1.решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. Видно от данните по делото,с влязло в сила решение №50/20.02.2014г. на Велинградски районен съд,постановено по гр.д.№413/2013г. по описа на същия съд,се допуска извършване на съдебна делба между Д. Г. Ф.,Ц. И. Ф.,Й. Г. Ф.,И. Н. Ф. и И. П. Л. на описания в решението недвижим имот,при квоти ¼ идеална част за Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф.,1/2 идеална част на Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. и ¼ идеална част за И. П. Л.. С молба,депозирана по горното дело/лист 103-105 от делото/,съделителите Й. Г. Ф. и И. Н. Ф.,са предявили искания за сметки,на основание член 346 ГПК,във връзка с извършени от тях подобрения в допуснатия до делба имот,по отношение на съделителите Ц. И. Ф. и Д. Г. Ф.,настоящи касатори,да бъдат осъдени последните да им заплатят сумата от 677лева,представляваща стойността на направените подобрения през 1985г. на допусната до делба сграда,както и сумата от 3313,50 лева,представляваща стойността на направените подобрения в сградата през 2012г.,ведно със законната лихва от датата на предявяването им до окончателното изплащане на сумата,последната претенция предмет на настоящата касационна жалба. В първото по делото съдебно заседание,след допускане на делбата,проведено на 28.10.2014г.,съделителите Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф.,чрез процесуалния си представител адвокат Х./лист 112 от делото/,са заявили претенции по сметки,на основание член 346 ГПК във връзка с член 31,ал.2 ЗС,по нотариална покана,спрямо останалите съделители в размер общо на 2700 лева. Очевидно,така заявените искания по сметки,на основание член 346 ГПК,по които се е произнесъл първоинстанционния съд в посочената част от решението,която е била потвърдена с въззивното решение,предмет на настоящата касационна жалба в тази му част,са с цена на иска под 5000 лева,поради което решението в тази му обжалвана част не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. На основание член 78,ал.4 ГПК,на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 400 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 16.06.2016г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд