Определение № 135 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. В. и Д. Б. Я. С. чрез техния процесуален представител адв. Е. Я. срещу определение № 64 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 3842/2021 г. на ВКС, І г.о. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на закона касационната инстанция е намалила размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се е ръководила единствено от предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение размер на възнаграждението на база защитаван материален интерес, без да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия по подготовка на отговора на молбата за отмяна, налагащи запознаване със значителна по обем информация относно развитието на делото и специфични познания за характера на производството и на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Ответната страна по частната жалба М. Б. Я. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС е изменил определение № 60163 от 20.10.2021 г. по гр.д. № 3842/2021 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските, като е намалил присъдените на М. В. и на Д. Я. разноски за адвокатско възнаграждение от по 1000 лв. за всяка от тях на 300 лв. Приел е, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед предвидения в чл. 9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство. Като е съобразил цената на иска, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска / 2 128.50 лв./, заявените с молбата основания, по които е следвало да се изготви отговор, както и обстоятелството, че от името на ответниците по молбата за отмяна е подаден един отговор с идентични за всяка от тях доводи за неоснователност на молбата, съставът на ВКС е приел, че присъдените на всяка от двете ответниците разноски следва да бъдат редуцирани до по 300 лв. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. В случая изводът на състава на ВКС, че заплатеното адвокатско възнаграждение от всяка от ответниците по молбата за отмяна в размер на 1 000 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, е обоснован с цената на иска, по който е постановено решението, предмет на производството по чл. 303 ГПК, действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката правни действия, изразили се в подаване на един общ отговор на молбата за отмяна. В този смисъл неоснователно е оплакването в частната жалба, че единственият критерий, от който се е ръководил съда при преценка на основателността на искането по чл. 78, ал.5 ГПК, била цената на иска и предвиденият в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Направената от състава на ВКС преценка на релевантните за приложението на цитираната норма обстоятелства е комплексна. Съобразена е конкретната фактическа и правна сложност на делото не само с оглед размера на защитимия материален интерес /2 128 ЛВ./, но и с оглед наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС № 2/77 г./ за възможността свидетелски показания да служат като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът