Определение № 97 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 40/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. Р. Б. срещу определение №11941 от 24.08.2010 г., постановено по ч.гр.д.№9441/2010 г. на С. градски съд, административно отделение ІІІ – Б състав, с което не е прието възражението му от 27.07.2010г. по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 43220/2009г. по описа на СРС. Със същото определение е оставено без уважение искането за спиране на издадената заповед за изпълнение №660 от 5.10.2009г. и издадения изпълнителен лист и е оставено без разглеждане искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 395/2010г. на ЧСИ А. Б.. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Ответникът [фирма] – София не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Производството пред СГС е образувано въз основа на подадено възражение от И. Р. Б. срещу заповедта за изпълнение от 5.10.2009г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, издадени в производство по чл.410 ГПК. С обжалваното определение СГС е приел, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 ГПК за приемане на възражението на Б. срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. Определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. В ЧЛ. 423 ГПК е предвидена извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи и производството е сходно с това по чл. 303 и сл. ГПК, приложимо за исковото производство. Актът по чл.423 ГПК не съставлява определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона, не съставлява и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение