Решение № 9289 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2011 г.

Решение № 9289 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. А. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П., срещу решение № 607 от 13.04.2011 г. по адм. дело № 1303 по описа за 2009 г. на Административния съд - П.. С него по жалба на М. Г. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "М-М. Г." е отменен и изменен ревизионен акт (РА) № 09900052 от 26.05.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. К., потвърден с решение № 460 от 9.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. относно определени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК задължения за данък върху добавената стойност и за данък върху дохода. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - М. Г. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "М-М. Г." оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Мария Пишмишева като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя доказателства във връзка с тяхното осъществяване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба в отделни нейни части. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - П. е бил РА № 09900052 от 26.05.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. К., потвърден с решение № 460 от 9.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П.. Същият е издаден след отменително решение № 123 от 18.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. П.. Ревизираният период по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС е 1.12.2003 г. - 30.06.2008 г., по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е 1.01.2003 г. - 31.12.2007 г. и по прилагането на ЗКПО (отм.) и ЗКПО - 1.01.2003 г. - 31.12.2007 г. Ревизията е осъществена по особения ред за това, а именно по чл. 122 и сл. от ДОПК, като е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Лицето е било уведомено затова съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С ревизионния акт на ревизирания субект е определено задължение за данък върху добавена стойност в размер на 27 275.96 лв. и лихва за забава в размер на 12 989.97 лв. и задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., главница 749.85 лв. и лихва 455.84 лв.; за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., главница 1 007.80 лв. и лихва 480.73 лв.; за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., главница 547.10 лв. и лихва 259.97 лв., и задължение за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2007 г., главница 1 275.77 лв. и лихва 343.28 лв. Със сега обжалваното решение е отменен ревизионният акт в частта относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 12.2004 г. в размер на 8 055.80 лв. и съответната лихва за забава, за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 6 378.26 лв. и съответната лихва за забава. За 2005 г. задължението за ДДС е изменено, като за данъчен период м. 12.2005 г. е определено на 1 212.07 лв. и съответната лихва. С оглед съдържанието на касационната жалба следва да се приеме, че касаторът обжалва съдебното решение в тази част, с която е отменен ревизионният акт относно задължение за ДДС за м. 12.2004 г. и за м. 12.2006 г., и е изменен относно задължение за ДДС за м. 12.2005 г. над посочения размер в решението до този, посочен в ревизионния акт. Със сега обжалваното решение е отменен ревизионният акт за установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., главница и лихва и за 2006 г., главница и лихва. Изменен е актът относно определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. С оглед съдържанието на касационната жалба следва да се приеме, че касаторът обжалва съдебното решение в тази част относно отпадналото задължение за данък върху дохода за 2004 г. и за 2006 г., и относно измененото по размер задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. над посочения размер в решението до този, посочен в ревизионния акт. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец с посочената фирма и с основен предмет на тази дейност - търговия на дребно с хранителни продукти. Същата е реализирана в три обекта, находящи се в гр. К.. През този период във фирмата по трудово правоотношение са работили седем лица. Търговецът е организирал и водил текущото счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, утвърден сметкоплан, като е констатирано нарушение, а именно не е извършвана инвентаризация на наличните стоки към 31 декември на всяка една от ревизираните отчетни години. Осъществени са проверки в информационния масив на териториалната дирекция, съответно насрещни проверки и са отправени ИПДПОЗЛ до фирмите ЕТ "Марио - 73 - М. С.", "Салко" ЕООД, ЕТ "Соларис - 999 - П. Ц.", ЕТ "Андромеда - Й. Д." и ЕТ "Р. С.". Представени са счетоводни документи, дадени са и писмени обяснения от управителите на посочените търговски фирми, включително и от ревизирания субект. Административният орган въз основа на събраните доказателства е приел, че в административното производство се установява обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, поради което и ревизията е осъществена по особения ред затова. Обосноваването на това обстоятелство от фактическа страна се свежда до констатиране, че посочените доставчици са осъществили реални доставки по отношение на ревизирания субект, който от своя страна е осъществил реализация на вътрешния пазар на предмета на тези доставки, без това счетоводно да е отразено при него, респ. и приходите от тях, поради което е налице укриване на такива. При ревизията не са установени липси и излишъци. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт като се обосновал със събраните по делото доказателства: писмени - счетоводни документи и гласни доказателства - разпит на свидетелите Р. С., К. С. и Й. Д., както и на изслушаните по делото две съдебно-графологични и една съдебно-счетоводна експертизи. Настоящият съдебен състав споделя изложените изводи, че органът по приходите следва да прилага закона точно и еднакво спрямо всички лица и съответно да преценява правнорелевантните факти съобразно събраните доказателства при спазване на уредените правила затова. Съдът правилно е приел, че не може да се приеме, че доставките са реални, без да е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците, само въз основа на твърдения на техните представляващи за извършено плащане в брой по фактурите, както и на такива за извършено транспортиране на техния предмет без ангажиране на конкретни доказателства затова. Според него, след като не се установява прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки, не следва да се проследява и тяхното отчуждаване от страна на ревизирания субект. Съдът е отграничил 7 доставки, за които са издадени фактури от ЕТ "Марио - М. С." и от ЕТ "Р. С.", по които е приел, че фактическото основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се явява установено, понеже по тях се доказва реалност на същите. Те не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, съответно не са отчетени приходи, поради което са налице данни за тяхното укриване. Този извод е рефлектирал върху извода му, че е налице и законосъобразност на РА в тази част на спора, което от своя страна е дало отражение на размера на задължението за ДДС и за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за ревизираната 2005 г. Касационното възражение в жалбата е едно и е насочено именно към неправилната преценка на съда относно правнорелевантния факт по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Следва да се направи извод за правилност на решението в обсъжданата обжалвана част, като се отчете подробното, последователно и точно изложение на фактите по спора, на събраните доказателства в административното и съдебното производства, както и на направените анализи и преценки. Аналогична е фактическата и правна обстановка по адм. дело № 9925 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение, на настоящия съдебен състав. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2 500.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК