Определение № 50419 от 30.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1849/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДАД инвест – 2016“АД, подадена чрез адв.А. Д., срещу разпореждане №3382/12.07.2022г. по в.гр.д. №1067/22г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е върната частната му касационна жалба вх.№15151/24.06.22г. срещу определение №2251/15.06.2022 по същото дело. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.Частният жалбоподател счита,че въззивното определение подлежи на касационен контрол, по съображения,че мотивите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение се различават от тези на първоинстанционния Провадийски районен съд и,че определението на окръжния съд е постановено в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането на окръжния съд и връщане на делото за администриране на подадената частна касационна жалба. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Варненски окръжен съд е бил сезиран от „ДАД инвест – 2016“АД с частна жалба срещу постановено от Провадийски районен съд определение, с което е отказано да бъде уважена молбата му за допускане на обезпечение по висящ пред него отрицателен установителен иск за собственост. С определение №2251/15.06.2022г. въззивната инстанция е оставила без уважение частната жалба на „ДАД инвест – 2016“АД. Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба, адресирана до Върховен касационен съд, която с атакуваното разпореждане окръжният съд е върнал по съображения, че определението му не подлежи на касационно обжалване. Така постановеното определение е правилно. Съгласно приетото в ТР №1/21.07.2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, като ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не когато произнасянето на въззивния съд е в качеството му на втора инстанция по частна жалба срещу съответното определение на първоинстанционния съд. В мотивите на тълкувателното решение изрично е разяснено /противно на поддържаната от частния жалбоподател теза/, че определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят на изискването по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, тъй като обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, като определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, поради действието му до приключване на исковото производство. С по-новата законодателна уредба - изменението на чл.396 ал.2 ГПК от 2017г., изрична обжалваемост пред ВКС е въведена само за въззивното определение, с което първоинстанционното определение за отказ се отменя и обезпечението се допуска /каквато не е разглежданата хипотеза/, като в останалите случаи дадените в тълкувателната практика на ВКС разрешения запазват действието си. Видно от мотивите на разпореждането за връщане на касационната жалба, Варненски окръжен съд е съобразил горното, в съответствие с което е изложил и мотивите си. Различните съображения, по които двете инстанции са достигнали до един и същи извод, не са предпоставка за преодоляване на посочената практика. Връщайки подадената от името на дружеството частна касационна жалба, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение