Определение № 317 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2519/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, представлявано от адв. Д. Дудунска, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 151 от 25.02.2019г., като му бъдат присъдени разноски за производството в размер на 450 лева– платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Н. Г. П., представлявана от адв. Д., оспорва направеното искане. Възразява, че до постановяване на съдебните актове искания за присъждане на разноски не са били отправени и не са били представени доказателства за извършването им, поради което счита исканията за преклудирани. Поддържа, че искането за допълване на определението по т.д. № 1307/2017г. на ВКС е следвало да бъде направено в едномесечен срок от постановяване на решението, който срок отдавна е изтекъл. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по делото е образувано по частна жалба на Н. Г. П. срещу определение № 257 от 26.07.2018г. по т.д. № 1307/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частната жалбоподателка молба по чл.47, ал.3 ЗМТА за отмяна, респ. за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 29.09.2016г. по арб.д. № 126/2016г. на АС при СДЮСП – [населено място], производството по делото е прекратено и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 903,80 лева. С постановеното по настоящото дело определение № 151 от 25.02.2019г. e потвърдено обжалваното определение. Действително в определението си настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски за производството. С отговора са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018г., с който е договорено адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство в размер на 450 лева, платимо по банков път, и фактура за същата сума. С отговора не са представени обаче доказателства за заплащане на договореното възнаграждение, а такова доказателство - извлечение от сметката на адв. Д., установяващо извършения на 05.11.2018г. превод на сумата 450 лева, е представено едва с молбата по чл.248 ГПК, поради което не следва да се взема предвид. По изложените съображения направеното от ответника искане за допълване на постановеното по делото определение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение