Определение № 1386 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 328/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение02.11.2011 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №172 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 265/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. В., срещу въззивно решение №172 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 265/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №17 от 25.02.2010 г. по гр. дело №3/2009 г. на Радомирския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. И. И. сумата 2 213 лв. – стойност на причинени вреди от лошо изпълнение и неизпълнение на задължения по договор за строителство от 04.03.2008 г. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска е изпълнил възложената му работа некачествено. За нейното поправяне, както и за новите СМР ще бъде необходима общо сумата 2 213 лв. Ответницата по касационната жалба С. И. И., [населено място], оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това дали длъжникът носи отговорност когато кредиторът е в забава, тъй като не осигурява необходимото съдействие за точното изпълнение на задължението и за това допустими ли са свидетелските показания на пълномощника на ищцата с оглед разпоредбата на чл.166, ал.3 ГПК. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №172 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 265/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че няма забава на ищцата като кредитор, която да освобождава ответника като длъжник от последиците на собственото му неизпълнение, а забраната по чл.166, ал.3 ГПК се отнася за процесуалния пълномощник на страната по делото, а не и за пълномощника и за сключването на процесния договор за строителство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Цитирани разпоредби

2