Решение № 260 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение №15863 от 10.05.2025 г. на Административен съд София - град по административно дело №2095/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №6275 от 11.12.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 3 съгласно Протокол № 44 от 10.12.2024 г., е забранено "Изи Асет Мениджмънт" АД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 ЗЗП, а именно: в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност при забава дружеството неправомерно да изисква от потребителя да заплаща неустойка за забава в по-висок размер от законната лихва за забава. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност на съдебното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу обжалваната заповед. Претендират се разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт С. Ангелова. Ответникът по касационната жалба "Изи Асет Мениджмънт" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат С. Картунова – Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че административното производство започва по инициатива на административния орган, който с Писмо, изх. №Ц-03-9159 от 14.09.2024 г. изисква от "Изи Асет Мениджмънт" АД да представи един брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г. за извършване на проверка. Представен е Договор за паричен заем №5040784 от 19.02.2024 г. по силата на който дружеството е предоставило на С. Д. В. сумата от 300 лева за срок от 4 месеца. В договора е уговорено, че заетата сума ще бъде върната на четири вноски по 82,97 лв. В договора е посочено, че кредитополучателят е запознат и се съгласява с Тарифата за таксите на "Изи Асет Мениджмънт" АД. В чл. 7, ал. 3 от Договора е уговорено, че в 14 - дневен срок от сключване на договора, заемателят може да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, и без да посочва причина, чрез уведомление на хартиен или друг траен носител, като дължи връщане на заетата сума, в срок до 30 календарни дни, ведно с уговорената лихва за всеки ден. Видно от Тарифата на таксите на "Изи Асет Мениджмънт" АД, достъпна на интернет адрес https: /www.easycredit. bg, дружеството събира такса в размер на 15 лева за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни. С Писмо, изх. №Ц-03-9159 от 25.10.2024 г. на председателя на КЗП е изискано от дружеството да представи цялото досие към представения Договор за паричен заем №5040784 от 19.02.2024 г. В Протокол №44 от 10.12.2024 г. е обективирано решение на КЗП за издаване на оспорваната заповед. На 11.12.2024 г. е издадена Заповед №6275 на председателя на КЗП, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 3 съгласно Протокол № 44 от 10.12.2024 г., е забранено "Изи Асет Мениджмънт" АД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 ЗЗП, а именно: в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност при забава дружеството неправомерно да изисква от потребителя да заплаща неустойка за забава в по-висок размер от законната лихва за забава. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първоинстанционният съд намира, че жалбоподателят не е уведомен за започналото административното производство, в нарушение на чл. 26 АПК, както и за констатациите от извършената проверка, обективирана в Протокол № 44 от 10.12.2024 година. Административният орган е изискал писмени документи от жалбоподателя, като посоченото основание са постъпили жалби, но не е посочено в какво се състоят оплакванията. Като е лишил жалбоподателя от възможност да изрази становището си по образуваното административно производство, административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК. Съдът приема, че в случая са налице първите две предпоставки за наличие на нелоялна търговска практика, но не е налице третата. В конкретния случай предвидената такса за събиране на вземането категорично не може да мотивира заемателя да сключи договора. Предвидената допълнителна парична тежест може да го мотивира да не сключи договора за заем. Съдът не изследва второто нарушение доколкото счита, че същото отсъства от разпоредителната част на акта. Въз основа на горното, първоинстанционният съд отменя оспорваната заповед, като присъжда разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно като краен резултат. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът излага оплакване, че съдът не е зачел в мотивите си законовата цел и функционалната същност на оспорваната заповед. Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорваната заповед в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, като по този начин може да се постигне целта на закона – да се защитят интересите на потребителите. Освен посоченото следва да се има предвид, че целта на уведомяването по чл. 26 АПК е да се предостави възможност на заинтересованото лице да защити интересите си своевременно, като предостави информация за фактите и обстоятелствата от значение за спора. В съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Оспорваната заповед на председателя на КЗП не съдържа в достатъчна степен конкретизирана разпоредителна част, за да се възприеме обективираната в акта воля на административния орган. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК предвижда, че административният акт съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението. В случая с разпоредителната част на обжалваната заповед се забранява на "Изи Асет Мениджмънт" АД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 ЗЗП, а именно: в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност при забава дружеството неправомерно да изисква от потребителя да заплаща неустойка за забава в по-висок размер от законната лихва за забава. В мотивите на обжалваната заповед се сочи, че в Стандартния европейски формуляр, предоставен на потребителя, в Част III „Разходи по кредита“, т. 4.6, са предвидени разноски за събиране на вземането в размер на 15 лева, които не трябва да бъдат дължими от потребителя, съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следващото установено от административния орган противоречие е между Част IV Други важни условия на договора за кредит, срещу графа т. 1 „Право на отказ от договора“, където е посочено, че заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл. 29 ЗПК, и разпоредбата на чл. 29а ЗПК. Съгласно чл. 29а ЗПК (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 70 от 2024 г.), член 29 не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв., какъвто е настоящият случай. Нито едно от посочените две фактически основания за издаване на оспорваната заповед, не кореспондира с разпоредителната част на акта и не е свързано с предвиждания за заплащане на неустойка за забава в по-висок размер от законната лихва за забава. Разпоредителната част на административния акт обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Нейното изпълнение законодателят гарантира чрез държавната принуда, а не мотивите на акта, които биха могли да имат обвързваща сила единствено между страните по съответното съдебно дело. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременното искане на ответника и на основание чл. 143 АПК, на "Изи Асет Мениджмънт" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 23 469,96 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правни услуги от 11.03.2025 г. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал.2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение