Определение № 237 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2021 г.

Съдът е сезиран с молба за възобновяване на к.гр.д. 1163/21г. на ВКС, ІІІ ГО, подадена от Е. А. В.. Изложени са твърдения, че касационното производство е спряно до приключване на т.д.№3/20г. на ОСГТК, но тъй като тълкувателният въпрос е преформулиран, то е отпаднала причината за спиране на касационното производство. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за възобновяване е неоснователна по следните съображения: Касационното дело е образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски, поради изтекла погасителна давност. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че задължението и към банката е погасено по давност, тъй като вземането на банката било установено с влязло в сила съдебно решение на 27.09.2012г., и тогава е започнала да тече нова 5- годишна давност, която е изтекла на 30.10.2017г., без преди това банката да е предприела действия по принудително изпълнение, за да прекъсне давността. В срока за отговор банката е възразила, че до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност за вземането на банката не е текла на основание ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като е имало висящо изпълнително производство. Въззивният съд е приел, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е неотносимо към спора между страните. В касационната жалба се излагат доводи, че за процесното изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. се прилага ППВС №3/80г., поради което в изложението към жалбата се поставя въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Становището на банката, че ППВС 3/80г. се прилага до 26.06.15г. е нейният единствен защитен аргумент. С определение №60194/21г. на ВКС, ІІІ ГО, касационното производство е спряно до приключване на т.д. №3/20г. на ОСГТК. Въпросът по който е образувано тълкувателното дело- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е преформулиран в следния смисъл- „Как се прилага нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС?“. Преформулирането на въпроса по т.д. №3/20г. на ОСГТК не променя предмета на тълкувателното дело, а е израз на разбирането- коя правна норма и по кой въпрос е тълкувана противоречиво, за да се стигне до противоречивата съдебна практика, чието преодоляване е целта на образуваното т.д. 3/20г. но ОСГТК. Следователно не е отпаднала причината за спиране на настоящото касационно дело, спряно на основание чл. 292 ГПК до приключването на т.д. 3/20г. на ОСГТК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО