Определение № 95 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на П. К. М. срещу решение № 86 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия. С решение № 18 от 10.03.2022 г. настоящият състав на ВКС е отменил частично решение № 86 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд и е допуснал делба при равни квоти между П. К. М. и Л. Д. Й. на моторно превозно средство: лек автомобил, марка „Л. Нива“ 1, 9D, с рег. [рег.номер на МПС], а е оставил в сила решението на Видинския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ ..... в кв.91 по регулационния план на [населено място], общ. М., обл. В., с площ от 8000 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда- краварник със застроена площ от 990 кв.м. С молба вх. № 3169 от 07.04.2022 г. П. К. М. е поискал да бъде допълнено решението на ВКС от 10.03.2022 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за всички инстанции съразмерно с уважената част от иска. В дадения от съда срок за отговор Л. Д. Й. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /касатор/, преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяване на решението /решението е постановено на 10.03.2022 г., а молбата е подадена на 07.04.2022 г./ и пред компетентен съгласно чл. 248 ГПК орган /съдът, постановил решението, чието допълване се иска/. По същество молбата е частично основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Видно от мотивите и диспозитива на решението от 10.03.2022 г. по гр.д.№ 4024 от 2021 г., настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по направените от П. М. разноски по делото пред трите инстанции. Присъждането на разноските е било поискано своевременно от пълномощника на П. М. - адв. К. Б. в писмена молба преди проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.02.2022 г. Към молбата адв. Б. е представил и списък на разноските, направени пред всяка съдебна инстанция. Поради това и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.81 ГПК и чл.78 ГПК решението на ВКС следва да бъде допълнено, чрез присъждане на П. М. на разноските за държавни такси и за адвокатски възнаграждения за въззивните и касационните инстанции, съобразно с уважената и отхвърлена част от предявения иск за делба на недвижим имот и движими вещи. Разноски за първата инстанция по иска за делба на МПС не следва да се присъждат на П. М. от ВКС, тъй като съгласно чл.355 ГПК тези разноски следва да се присъдят с решението по извършване на делбата съобразно стойността на дяловете на страните. По размера на дължимите разноски: За първата въззивна инстанция молителят е направил следните разноски: 25 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид частичната основателност на иска за делба и на жалбата /основателни само за лекия автомобил с пазарна стойност, съобразно марката, годината на производството и установеното от вещото лице състояние на този автомобил, не повече от 2 500 лв., но неоснователни за недвижимия имот с данъчна оценка от 37 086,40 лв. и за останалите движими вещи на приблизителна стойност не повече от 5 000 лв./ и обстоятелството, че заплатената държавна такса за въззивно обжалване е минимална и би се дължала и при обжалване на първоинстанционното решение само в частта му за лекия автомобил, на молителя за тази инстанция се дължат разноски в размер на 109,11 лв. /целият размер на заплатената държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500/44586,40 ид.ч. от 1 500 лв./. За първата касационна инстанция молителят е направил следните разноски: 30 лв. за допускане на касационното обжалване, 25 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид частичната основателност на иска за делба и на касационната жалба /основателни само за лекия автомобил с пазарна стойност, съобразно марката, годината на производството и установеното от вещото лице състояние на този автомобил, не-повече от 2 500 лв., но неоснователни за недвижимия имот с данъчна оценка от 37 086,40 лв. и за останалите движими вещи на приблизителна стойност не повече от 5 000 лв./ и обстоятелството, че заплатените държавни такси са минимални и биха се дължали и при обжалване на въззивното решението само за частта му за лекия автомобил, на молителя за тази инстанция се дължат разноски в размер на 139,11 лв. /целият размер на заплатените държавни такси от 55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500/44586,40 ид.ч. от 1500 лв./. За втората въззивна инстанция молителят е направил разноски за адвокат в размер на 1 725 лв. и за вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза за движимите вещи-предмет на иска за делба в размер на 200 лв. Предвид частичната основателност на иска за делба и на жалбата /основателни само за лекия автомобил с пазарна стойност, съобразно марката, годината на производството и установеното от вещото лице състояние на този автомобил, не-повече от 2 500 лв., но неоснователни за недвижимия имот с данъчна оценка от 37 086,40 лв. и за останалите движими вещи на приблизителна стойност не повече от 5 000 лв., на молителя за тази инстанция се дължат разноски в размер на 163,39 лв. /2500/7500 ид.ч. от заплатеното възнаграждение на вещото лице и 2500/44586,40 ид.ч. от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 725 лв./. За втората касационна инстанция молителят е направил следните разноски: 30 лв. за допускане на касационното обжалване, 50 лв. за разглеждане на касационната жалба и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид частичната основателност на иска за делба и на касационната жалба /основателни за лекия автомобил с пазарна стойност, съобразно марката, годината на производството и установеното от вещото лице състояние на този автомобил, не повече от 2 500 лв., но неоснователни за недвижимия имот с данъчна оценка от 37 086,40 лв. и недопуснато касационно обжалване за останалите движими вещи на приблизителна стойност не-повече от 5 000 лв./ и обстоятелството, че заплатените държавни такси са минимални и биха се дължали и при обжалване на въззивното решението само за частта му за лекия автомобил, на молителя за тази инстанция се дължат разноски в размер на 164,11 лв. /целият размер на заплатените държавни такси от 80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500/44586,40 ид.ч. от 1500 лв./. Или общо ВКС следва да допълни решението си, като присъди разноски на молителя в размер на 575,72 лв ./109,11 лв.+ 139,11 + 163,39 лв. + 164,11 лв./. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение