Решение № 14335 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12822/2015 г.

Решение № 14335 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12822/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Л. Б. моли да бъде отменено решение № 5177/20.07.2015 г. по адм. д. № 7542/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 141207580/29.01.2013 г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения за 201 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 141207580/29.01.2013 г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2010 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над разполагаемите парични средства. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК. Данъчната основа е определяна като са изследвани приходите и разходите на лицето, и формираният недостиг е приет за данъчна основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ. Жалбоподателката е поддържала, че е закупила апартамент със върнати средства от сестра й, които преди това получила по наследство от майка й и дала в заем на сестра си. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на събраните доказателства за тези твърдения и обосновано е приел, че не е доказано наследодателката да е разполагала със 104 000щ. д. към датата на смъртта и не е кредитирал представените декларация и разписки, съставени между жалбоподателката, брат й и сестри й. Съдът е обсъдил заключенията на вещото лице и е приел, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа в РА е определена правилно. Изводът е правилен. Вещото лице е работило по данните в първия РА № 141109022/24.11.2011 г., който е отменен с решение № 1222/28.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С., в частта, с която са определени задължения за 2010 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ и преписката е върната за нова ревизия. Видно от РД на стр. 6 е посочено, че в паричния поток са включени обичайните размери на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение - публикувани в изданието "Бюджети на домакинствата" на НСИ, като са включени и разходите за вода, ток и към "Глобул". В РД за всеки месец е включен разход от статистика по 330,17 лв или за 12 месеца включените разходи за живот на едно лице са в размер 3962,04 лв при паричен разход за едно лице 2010 г. от 7924 лв по данни на НСИ. По данни от статистиката разходите за жилище, вода, ток и горива за годината са в размер 1163 лв, за съобщения - 378 лв и за данъци са 308 лв, които като се спаднат от общата сума от 7924 лв остават разходи по статистиката в размер 6075 лв за едно лице за година или по 506,25 лв на месец разходи от статистиката. В паричния поток в РД са включени само по 330,17 лв на месец разходи от статистиката за ревизираното лице, което е по-малко от разходите по статистиката без разходи за ток, вода, отопление и съобщения, поради което в РД правилно са включени доказаните разходи за ток, вода и съобщения на ревизираното лице, наред с разходите от статистиката от 330,17 лв, в които не се включват разходи за тези услуги. Правилно съдът е преценил двете заключения на вещото лице като необосновани в тази част и е приел, че данъчната основа в РА е изчислена правилно. Неоснователен е и доводът за приложение на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ и признаване на присъщи разходи в размер 25% по цитираната разпоредба за доходи от извън трудови правоотношения. Цитираната норма е приложима за доходи от стопанска дейност, а в случая не е установено ревизираното лице да е извършвала стопанска дейност. Облагаемата основа е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК като е приложена и презумпцията по чл. 123 от ДОПК и няма основание за приспадане на присъщи разходи по цитираната разпоредба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 648,31 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,