Определение № 1966 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адвокат М. Гунчева, за изменение на решение № 444 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8376/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена по делото безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът, „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез юрисконсулт Иванова, взема становище за неоснователност на искането. Ответниците, Комисия за енергийно и водно регулиране и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, не вземат становище по искането. Върховният административен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. С решение № 444 от 16.01.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил в сила решение № 9376 от 20.06.2024 г. постановено по адм. дело № 1243/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Искането на ответника по касационната жалба И. А. за присъждане на разноски по делото е прието за неоснователно, тъй като не е установено такива реално да са направени. Разноски по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г. не са присъдени, тъй като по него е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,. Искането е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г., съгласно който осъществената от адвокат Гунчева правна помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Искане от осъществилия правната помощ адвокат да му се заплати възнаграждение при приложението на тази разпоредба не е направено. Неоснователно се сочи в искането, че съдът е длъжен служебно да осъди другата страна да заплати на адвоката възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Тази разпоредба установява право на адвоката да получи възнаграждение, но дали това право ще бъде упражнено зависи изцяло и единствено от неговата воля. За съда е налице задължение, при предявено право, да определи размера на задължението и да го присъди. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,