Определение № 2796 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба от М. ТОДОРОВА, в качеството й на настойник на напълно запретената й дъщеря Е. Тодорова и на А. ДЕЖУРОВА, в качеството й на асистент на лична помощ по ЗЛП на внучката й Е. Тодорова и двете от гр.Шумен, против Определение № 82 от 15.01.2024г. по АД № 341, по описа на Административен съд Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Заповед № РД- 25-2925/06.11.2023г. на кмета на Община Шумен. С жалбата се изразява недоволство срещу определението, като се определя за неправилен извода на съда, че оспореният акт не носи белезите на индивидуален административен акт и не засяга правата и интересите на жалбоподателките. Излагат се аргументи за наличие на правен интерес от оспорване на същия, като се иска отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за разглеждане жалбата им по същество. Ответникът – кмет на Община Шумен, в писмен отговор, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 230 от АПК 7 - дневен преклузивен срок, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. ТОДОРОВА, в качеството й на настойник на напълно запретената й дъщеря Е. Тодорова и на А. ДЕЖУРОВА, в качеството й на асистент на лична помощ по ЗЛП на внучката й Е. Тодорова и двете от гр.Шумен, против Заповед № РД- 25-2925/06.11.2023г. на кмета на Община Шумен и е прекратено производството по делото. От фактическа страна по делото се установява, че с оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД- 25-2925/06.11.2023г. на кмета на Община Шумен, на осн. чл.21 ал.2 от Закона за личната помощ и чл.1, ал.1, т.4 от Наредба № РД-07- 7/28.06.2019 г. за включване в механизма на лична помощ и на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА е разпоредено отчетите от положения труд от асистентите, включени в механизма за лична помощ да се подават лично от всеки асистент в звено „Механизъм лична помощ“ на посочен адрес, както и, че отчети не могат да се подават чрез пълномощник, а само лично от съответния асистент, с цел контрол на осъществяваната от него дейност. За да постанови проверяваното определение Административен съд Шумен е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспорената заповед не притежава белезите на административен акт подлежащ на съдебен контрол. Първоинстанционния съд е приел, че оспорения пред него акт представлява етап от процедурата по осъществяване на контрол от страна на компетентния орган по отношение дейността на личните асистенти, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е посочил, че оспорващите не са адресати на обжалвания акт и за тях не възникват задължения със същия и пряко не се засягат законни права и интереси. В заключение ревизираната съдебна инстанция е посочила, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд за недопустимост на инициираното от всяка една от жалбоподателките оспорване на процесната заповед на кмета на Община Шумен. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Отсъствието на който и да е от очертаните в цитирания текст на закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебноадминистративно производство защита. Съгласно чл. 18 от Закона за личната помощ /ЗЛП/, доставчик на лична помощ е общината по постоянен адрес на ползвателя. Съгласно чл. 27 от ЗЛП асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор сключен с доставчика на лична помощ. Съгласно ал. 2 на същата законова разпоредба „асистентът представя на доставчика на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 месечен отчет по образец за отработените часове, подписан и от ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2“. Между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката М. ТОДОРОВА е настойник на напълно запретената ползвателка на лична помощ - Е. Тодорова и се явява лице по чл. 8, ал.2 от ЗЛП, а жалбоподателката А. ДЕЖУРОВА е асистент на лична помощ по ЗЛП на внучката й Е. Тодорова. Оспорената пред Административен съд Шумен заповед на Кмета на Община Шумен има за адресати всички лични асистенти, който се намират в трудовоправни отношения с Община Шумен, в качеството й на доставчик на лична помощ по Закона за личната помощ и същата касае организацията на тяхната работа. Същата е издадена с оглед организацията, отчетността и контрола върху работата на личните асистенти дължим от доставчика на лична помощ. В този смисъл верен е изводът на ревизирания съд, че първата жалбоподателка не се явява адресат на оспорения акт, а по отношение на втората макар и адресат на акта, същият не създава задължения. Задължението за личните асистенти да предоставят отчет на отработените часове, въз основа на който се определя възнаграждението им е законово регламентирано и се основава пряко на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗЛП. Как, по какъв начин, до коя дата и в какви часове следва да стане изпълнението на това законововменено задължение за личните асистенти е въпрос на организация и ръководство по отношение дейността по предоставяне на лична помощ, който съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЛП е от компетентността на доставчика на лична помощ. По изложените съображения, настоящия касационен състав намира, че оспореното волеизявление на кмета на Община Шумен в случая има вътрешнослужебен характер и неговата заповед представлява вътрешнослужебен акт, с който обаче не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателките, поради което по отношение на обсъжданата заповед не намира приложение изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Ето защо тази заповед не е акт, годен за оспорване в съдебноадминистративното производство. Атакуваната заповед има вътрешно-служебен характер и решава въпроси от организационно естество между лица намиращи се в трудовоправни взаимоотношения. Предвид това, правилен е изводът на съда, че жалбата е недопустима като подадена против акт, които не подлежат на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК предвижда, че жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Прилагайки тази разпоредба, съдът е постановил правилно определение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 234 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,