Определение № 311 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Н. Т. в качеството му на пълномощник на “В. - юг П.”, с която се иска присъждане на сторените разноски за производството по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 469 от 17.07.2014 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7 от 27.01.2014 г. по в.гр.д. № 528/2013 г. на Варненския апелативен съд по подадената против него касационна жалба от З. М. Й.. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответника в касационното производство “В. - юг П.”, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие серия Б № 229446, сключен на 29.04.2014 г., видно от който ответникът е заплатила адвокатско възнаграждение на един адвокат за оказване на правна защита и съдействие в производството пред ВКС, в размер на 790 лв. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на “Варна- юг Потребителна кооперация” следва да бъде присъдена сумата 790 лв. - заплатено възнаграждение за адвокатски услуги за защита по делото в касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът