Определение № 205 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 871/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от адв. П. Н. и адв. П. В., двамата от АК – Бургас, като процесуални пълномощници на Ф. Р. И. и Н. А. И., за допълване на решение № 20/24.04.2019 г. по т. дело № 871/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Насрещната страна – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], е получила препис от молбата и не изразява становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. По направеното искане съдът съобрази следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: Производството по т.д. № 871/2018 г. по описа на ВКС е образувано по съвместна касационна жалба на Ф. Р. И. и Н. А. И. срещу решение № 2310 от 09.11.2017 г. по в.гр.д. № 3105/2017 г. по описа на АС – София, ГО, VІІ състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7420 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 980/2016 г. по описа на СГС, І-15 състав за отхвърляне на исковете на касаторите против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 50 000 лв. до 170 000 лв. от претендираните 240 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всяко от двете им деца – Д. Ф. И. и С. Ф. И., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г. С Решение № 20/24.04.2019 г. по т. дело № 871/2018 г. настоящият състав е отменил въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете на Ф. Р. И. и Н. А. И. против застрахователното дружество с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 50 000 лв. до 82 000 лв., като вместо това е осъдил застрахователят да им заплати допълнително сумата от още 64 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всяко от двете им деца. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с решението си ВКС е следвало да се произнесе и по своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски по делото пред касационната инстанция, доколкото са били налице всички законови условия за това. Видно от предмета на обжалването, обжалваемият интерес на касаторите възлиза на по 120 000 лв. за всеки от предявените четири осъдителни иска. Тези размери, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразно броя на предявените искове, обуславят минимално адвокатско възнаграждение в размер на 15 720 лв., от които следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4 192 лв. съобразно уважената част от исковете и приетите нови размери на обезщетенията за претърпените от касаторите неимуществени вреди. Депозираното искане е за допълване на решението в частта за разноските, като се осъди ответникът по касация да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, и на двамата процесуални представители на касаторите. Настоящият състав намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ следва да се присъди само на един адвокат – в случая на адв. П. Н., който е депозирал касационната жалба и е представлявал касаторите в производството пред ВКС. С оглед горното и при липса на възражения от насрещната страна, искането за допълване на решението се преценява като основателно и следва да бъде уважено чрез присъждане на сумата от 4 192 лв. Настоящият състав констатира, че в решението си се е произнесъл относно дължимата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за касационната инстанция, но е пропуснал да стори това за първите две инстанции съобразно приетия нов размер на обезщетенията за претърпените от касаторите неимуществени вреди. Съобразно уважената от касационната инстанция част от предявените искове и на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 7 680 лв., в който смисъл следва да се допълни решението. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение