Определение от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 55 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Производството е образувано във връзка с определение № 1389 от 14.02.2025г., постановено по адм.д. № 11581/2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, с което делото е изпратено по компетентност на ВАС. Образувано е по жалби на М. И. Б. от [населено място], общ. [община], обл. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Абровски, против Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие в земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027г., /обн. в ДВ бр. 78/13.09.2024г./, утвърдена на основание чл. 55 ал. 2 ЗПЗП със заповед № РД – 09 – 952 от 05.09.2024г. на министъра на земеделието и храните. В случая като предмет на разглеждане по делото следва да бъде определен подзаконовия нормативен акт, а именно Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие в земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027г., /обн. в ДВ бр. 78/13.09.2024г./, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023г., постановено по т.д. № 5/2022г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, съгласно което „В производството по раздел III на Административнопроцесуалния кодекс „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8 и/или ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт“. В жалбите се излагат съображения за незаконосъобразност на Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие в земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027г., както и на утвърждаващата я заповед № РД – 09 – 952 от 05.09.2024г. на министъра на земеделието и храните поради немотивираност, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и поради противоречието им с разпоредби на акт от по – висока степен. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, изразява становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, алтернативно за неоснователност на жалбата. Съдът, при извършената проверка за допустимост на подадената жалба констатира, че същата е подадена от надлежно лице срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. От представените с молба от 25.03.2025г. във връзка с указания, дадени от съда, доказателства се установява, че жалбоподателят е лице, което е регистриран земеделски стопанин, който е и подал общо заявление за подпомагане по интервенциите от Стратегическия план, както за 2024г., така и цза 2025г., като в случая за обосноваване на правни интерес е достатъчно представянето на доказателства за това, че е земеделски стопанин. Поради и това за него е налице правен интерес от оспорване на Методиката с искането за установяването на нейната незаконосъобразност. Съдът в изпълнение на разпоредбите на чл. 154 ал. 1 и чл. 157 ал. 1, вр. чл. 196 от АПК съдът следва да конституира страните служебно във връзка с чл. 189 от АПК и насрочи делото в открито съдебно заседание. На основание чл. 181 ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 188 от АПК съдът следва да съобщи оспорването чрез обявление в “Държавен вестник”, в което да посочи оспорения подзаконов нормативен акт и номера на образуваното дело, като копие от обявлението се постави на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. На основание чл. 154 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът следва да даде указания на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. На ответника следва да се дадат указания, че съгласно чл. 170 ал. 1 във връзка с чл. 196 от АПК негова е доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт. Във връзка с гореизложеното състав на второ отделение на Върховния административен съд