Определение № 4453 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. А., срещу определение № 2980 от 13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1833/2024 г. по описа на III г.о. на ВКС в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на Г. А. А. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № III-95/20.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 873/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последното след отмяна на решение № 364/26.03.2012 г., постановено по гр. д. № 65/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, А. Ж. А. (наследодател на жалбоподателя) е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата от 4 423,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 16.08.2006 г. до 29.03.2010 г. на таванско помещение № 21, принадлежащо към апартамент № 21, находящ се в сграда на [улица]. С частната жалба се повтарят подробните съображения от молбата за отмяна, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на жалбоподателя при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно. Страната се позовава на „известие за доставяне/уведомление“ и „удостоверение от АГКК“, за които твърди, че са неистински документи. Отправя отново искане за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба вх. № 262521 от 23.10.2023 г., подадена от Г. А. А., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила въззивно решение № III-95/20.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 873/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е констатирал, че с въззивното решение, чиято отмяна се иска, молителят е осъден да плати на Д. Д. Д. сумата от 4423,87 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на таванско помещение № 21, принадлежащо към апартамент 21, в сградата на [улица], за периода от 16.08.2006 г. до 29.03.2010 г., на основание чл. 59 ЗЗД. Посочил е приетото от въззивния съд, че ищецът е доказал правото на собственост върху апартамент № 21, както и че ответникът по делото е признал в съдебно заседание, че ползва таванското помещение № 21. Съобразени са твърденията на молителя, че представеното постановление на РП установявало, че известие от 29.03.2010 г., с което на молителя е била доставена покана за плащане на обезщетението, предмет на въззивното дело, било неистински документ, както и че с писмото от АГКК се установявало, че в процесната сграда нямало схема на таванските помещения. При тези обстоятелства предходният състав на ВКС е обосновал извод, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като представените с нея две писмени доказателства нямат характер на документи по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Приел е, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е свидетелстващ документ и е без правно значение. Последното е констатирал и за поканата за плащане на обезщетение, доставена с известието от 29.03.2010 г., за която е отчетено още, че няма връзка с делото по чл. 59 ЗЗД, доколкото не е присъдена законна лихва за забава за плащане на обезщетението. Във връзка с писмото от АГКК е посочил, че няма характер на документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е документ, с който страната да не е могла да се снабди своевременно. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна. Оплакванията на жалбоподателя са по съществото на спора по чл. 59 ЗЗД и на практика преповтарят изложеното в молбата за отмяна и приложеното към нея изложение, като същите са неоснователни. Изразеното от съдебния състав на ВКС, Трето г.о., становище за недопустимост на молбата за отмяна е в съответствие с въведените от законодателя императивни изисквания относно съдържанието на молбата за отмяна /чл. 306, ал. 1 ГПК/. В посочения смисъл са и постановките в постановеното Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10. В този акт на нормативно тълкуване изрично е отразено, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и 304 ГПК е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая молителят формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но нито едно от представените доказателства, както и нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание, в това число и към някое от другите основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. Представеното постановление за прекратяване на наказателно производство и коментираните в него известия за доставяне, изготвени съответно през 2010 г. и 2012 г., не касаят релевантни за процеса факти и са без правно значение за изхода на делото, както е констатирал и предходният състав на ВКС. От друга страна, от приложеното писмо от АГКК е видно, че същото е изготвено в отговор на отправено от самия молител искане за предоставяне на информация, като самото писмо не е от съществено значение за изхода на конкретното дело, предвид неговото съдържание (отнася се до апартамент № 20 и таванско помещение № 20, намиращи се в процесната сграда в [населено място], а не до процесното таванско помещение № 21, за неоснователното ползване на което е предявеният в случая иск по чл. 59 ЗЗД). Това обосновава извод, че съществуването на писмото и респ. прилагането му по делото в хода на инстанционното производство, по никакъв начин не може да окаже каквото и да е влияние върху крайния резултат по възникналия между страните правен спор. Отделно от горното, всеки един от приложените към молбата за отмяна документи не представлява релевантно за спора доказателство и фактическо обстоятелство, което страната да е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Не са релевирани и твърдения от страна на молителя за наличието на обективни пречки за събиране на тези доказателства в хода на инстанционното разглеждане на спора. С оглед на това изводът на състава, че подадената молба за отмяна е недопустима, тъй като представените писмени доказателства нямат характер на документи по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,