Решение № 701 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г.

Решение № 701 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 108 от 02.11.2009 г. по гр. д. № 158/09 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 99 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 1453/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е допуснал съдебна делба между В. С. Д. и Н. А. Х. на апартамент със идентификатор 66425.501.8615.5.23 при квоти 22 181/49 829 ид. ч. за В. Д. и 27 647/49 829 ид. ч. за Н. А. Х. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Н. Х. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация В. Д. не взема становище. С определение № 562 от 21.06.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: При ликвидиране съсобствеността между съпрузи след прекратяване на брака, приносът за придобиване на имущество придобито през време на брака може да се установява с всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Допустимо е, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лева, ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Според ал. 2 на текста съгласието на страните за допускане на свидетелските показания по т. 3 трябва да бъде дадено изрично. Текстът обаче не намира приложение в случаите, когато целта на свидетелските показания не е да се докаже сключен договор, а се изяснява произхода на средствата вложени при закупуване на жилището. С оглед на изложеното настоящият състав счита, практиката в цитираните решения № 711 от 07.04.1977 г. по гр. д. № 2922/76 г. на ВС I ГО, № 13 от 08.01.1980 г. по гр. д. № 2557/79 г. на ВС I ГО, № 2232 от 15.07.1980 г. по гр. д. № 1701/80 г. на ВС II ГО, № 355 от 24.04.1985 г. по гр. д. № 210/85 г. на ВС II ГО, № 116 от 07.02.1991 г. по гр. д. № 1403/90 г. на ВС I ГО, № 535 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 403/94 г. на ВС I ГО, № 108 от 08.06.1999 г. по гр. д. № 722/98 г. на ВКС II ГО и № 1554 от 24.10.2002 г. по гр. д. № 66/2002 г. на ВКС V ГО е правилна. По основателността на касационната жалба: За да отмени първоинстанционното решение и да допусне делба на процесния апартамент въззивния съд е приел, че страните са бивши съпрузи и апартаментът е придобит по време на брака им. При определяне квотите на съсобственост съдът отчел, че с декларация по чл. 102 З. (отм.) майката на касатора отстъпила право на обезщетение за отчужден имот на сина си. Обезщетението било от два апартамента на обща стойност 97 509 лв. За тях съдът признал трансформация на 8 577 лв. лични средства. Приел за недоказана трансформацията за разликата от 78 195 лв., която за процесния апартамент е 41 500 лв. Съдът не е обсъдил показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, защото било допуснато нарушение на чл. 164, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ГПК - не било дадено съгласие за разпита им. В касационната жалба се твърди че решението е незаконосъобразно. Налице била пълна трансформация на лични средства, които можели да бъдат доказани и с гласни доказателства. Съдът следвало да отчете, че се касае за отношения между роднини, затова гласни доказателства били допустими. Не се спори, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 02.05.1987 г., бил прекратен през 2007 г. Видно е от нот. акт № 31 от 26.05.1986 г., че П. и С. И. дарили на дъщеря си Г. Х. 100/310 ид. ч. от дворно място с площ 310 кв. м., заедно с * ид. ч. от построената в него жилищна сграда. С декларация от 10.06.1986 г. П. и С. И. заявили, че желаят да бъдат обезщетени с жилище за отчуждения имот, а заедно с тях с жилище да бъде обезщетена и дъщеря им Г. Х.. С протокол от 07.05.1986 г. комисия по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) определила за отчуждения имот П. и С. И. да бъдат обезщетени с двустайно, а Г. Х. с тристайно жилище. С декларация от 02.08.1993 г. Г. И. отстъпила на сина си Н. Х. полагащото и се обезщетение на отчуждения имот. Същият получил вместо един, два апартамента, находящи се съответно на първи и на осми етаж, с обща застроена площ 179.95 кв. м., оценени на 78 195 лв. С нот. акт № 28 от 24.02.1994 г. Н. Х. и В. Д. продали на [фирма] двустайния апартамент на първи етаж. Спорът за делба е за апартамента на осми етаж. Според удостоверение на [община], стойността на апартамента на първи етаж съгласно ценообразуване е 28 366 лв., а този на 8 етаж съгласно ценообразуване е 49 829 лв. За доплащане на жилището касаторът твърди, че получил суми от своите роднини - майка и сестра. За установяване на тези твърдения пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. В. съд е не е обсъдил свидетелските показания, като приел, че за разпита на свидетелите страните не дали изрично съгласие. С оглед на отговора даден по формулирания специфичен въпрос настоящият състав счита, че доказването на произхода на вложените при закупуване на недвижим имот средства може да бъде извършено и с гласни доказателства, още повече, че се касае за близки роднини. Като не е обсъдил събраните гласни доказателства въззивния съд е постановил незаконосъобразно решение, тъй като е пристъпил към решаване на делото преди то да е напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводите на страните. Затова решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС