Определение № 5529 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 382/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 20920 от 12.11.2025 г., подадена от К. Г. Д., А. Г. К., Л. Г. Н., А. П. Н., Р. П. Г., и С. П. Г. за допълване на определение № 5169 от 12.11.2025 г. постановено по настоящото дело, с което е прекратено производството поради отказ от касационната жалба, направен от „Риал Стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304. Молителите претендират присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв. поради прекратяване на касационното производство. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК „Риал Стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304 я оспорва. Счита, че не дължи разноски предвид отказа от касационна жалба, а евентуално прави възражение за прекомерност. Съдът, като прецени искането, данните по делото и закона, намира следното: Молбата е подадена в срок и е допустима. Молителите са заявили искане за присъждане на разноски с отговора на касационната жалба и са представили с него договор за правна помощ. С него са договорили и е изплатено в брой възнаграждение в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Следователно правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес и при прекратяване на делото, без да е конкретизирано основанието, на което е прекратено производството и да се обвързва размера на разноските в зависимост от него. Щом ответникът е получил препис от исковата молба, респективно от въззивна или касационна жалба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството, има право да бъде обезщетен за сторените разноски. Достатъчно условие за възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба, респективно от въззивната или касационна жалба. Всички разноски, свързани с упражняване на процесуални права във връзка с тези сезиращи съда книжа се дължат на ответника при прекратяване на производството. Предвид изложеното, възражението на касатора, че не дължи разноски, тъй като се е отказал от касационната жалба е неоснователно. При съобразяване, че отговорът на касационната жалба изхожда от шест лица – ищци по делото, че се касае за два недвижими имота, за които е предявен иск по чл. 108 ЗС, че е изготвен отговор на касационната жалба от пълномощника на молителите, със становище по всяко от наведените основания за допускане до касация – по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК и по всеки формулиран въпрос, съдът намира, че претендираното възнаграждение от 1200 лв. не е прекомерно. То е съобразено с обема и сложността за положения труд. Затова възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид прекратяване на производството поради отказ от касационната жалба и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, претенцията на ответниците по касация е основание и доказана в размер на 1200 лв., която сума следва да им се присъди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение