Решение № 53 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2008 г.

Решение № 53 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 510 от 08.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2373 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 2500166 от 03.09.2007 г. на ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 800 от 01.11.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Астер" ООД - гр. Варна, представя писмено възражение от адв. Венкова, с което оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на предявените основания, тя е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен ревизионен акт № 2500166 от 03.09.2007 г. на ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 800 от 01.11.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, с който са установени корпоративни задължения за внасяне по ЗКПО в размер на 34 693, 05 лв. и е начислена лихва в размер на 6658, 72 лв. за 2005 г. и корпоративни задължения за внасяне в размер на 58 934, 35 лв. и начислена лихва в размер на 3547, 39 лв. за 2006 година. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен поради незаконосъобразното прилагане от страна на ревизиращите органи на разпоредбата на чл. 122 ДОПК. Поради отсъствието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК съдът не е обсъдил законосъобразността на извършения с ревизионния акт анализ на обстоятелствата по ал. 2 на чл. 122 ДОПК, от значение за установяване на данъчните задължения на дружеството по ЗКПО . Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, която е безспорна. Обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните и въз основа на това е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. В настоящия случай ревизията, приключила с издаването на обжалвания пред съда РА, е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според ревизиращите органи за да се премине към този ред, е прието наличие на обстоятелства по т. 4 и 7 на тази разпоредба поради това, че разходите на парични средства в предприятието превишават източниците на парични средства (т. 7); в приложените към административната преписка ПКО не са посочени предприятието, в което са постъпили средствата, идентификационните данни на дружеството - получател на сумите, и данни за лицето вносител, както и поради приетото, че средствата, за които се твърди, че са дадени като заем от лицето Станимир Заимов - съдружник в дружеството, не са постъпвали в касата на задълженото лице (т. 4). Тук следва да се подчертае, че ревизията по реда на чл. 122 ДОПК е ревизия, както се каза и по-горе, при особени случаи и съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая с представените по делото доказателства и със заключението на вещото лице е успяло да обори констатациите на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелствата, посочени в т. 4 и 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. След анализ на всички доказателства по делото съдът правилно е приел, че в случая личните средства на съдружника Заимов не представляват приход и не са дали отражение върху формирания финансов резултат на дружеството. Тяхното изплащане също не може да се приеме за разход и също не се отразява върху данъчните задължения на дружеството по ЗКПО . Съдът правилно е посочил, че след като тези средства не влияят върху данъчните задължения по ЗКПО и са без значение за определянето на данъчната основа, то даже да има някакви нарушения във връзка с тяхното счетоводно отразяване (а на това се базират ревизиращите органи, за да обосноват наличието на обстоятелства по т. 4 от чл. 122, ал. 1 ДОПК), те са правно ирелевантни при преценката дали воденото от дружеството счетоводство дава възможност за установяване на данъчната основа. Освен това с установеното от вещото лице се опровергават и констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като не се установява, че декларираните и получените от дружеството приходи и доходи и източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Предвид това съдът правилно е приел, че в случая не е налице нито хипотезата на т. 4, нито тази на т. 7 от ал. 1 на чл. 122 ДОПК, на които са се позовали органите по приходите, за да извършат ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. В този смисъл неоснователно е основното възражение, поддържано в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви относно наличието на приходи в дружеството с неустановен произход, тъй като констатациите в РА са били свързани с наличие на обстоятелства по т. 4 и 7 на чл. 122 ДОПК, които са обсъдени от съда и по които са изложени мотиви, но не и по т. 2 - за наличие на укрити приходи или доходи, и съдът не е бил длъжен да ги обсъжда. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,