Определение № 2418 от 17.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4253/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Х. против решение № 833/19.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 597/2023 г. от 8-ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и е отхвърлил същия. Съдът е приел, че процесния договор е сключен в задължителната за действителността му нотариална форма, с нотариален акт № 107, том II, рег. № 2892, дело № 3 280/2021 г. на нотариус с район на действие РС Б.. В нотариалния акт е посочено, че недвижимият имот се продава за сумата от 30 000 лв., която сума е изплатена от купувача на продавача при условията на предварителен договор от 2017 г.. Въззивният съд не е обсъдил събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетелите, в частта, с която свидетелите установяват извършено от ответника купувач плащане на продажната цена от 30000 лв., съответно три плащания от по 10 000 лв., тъй като същите са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, която разпоредба установява писмена форма за доказване на плащането, когато за възникване на задължението е съставен писмен акт. Съдът е посочил, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. В този случай е прието, че твърдението за признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността 6 на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Прието е, че ищцата е продала на ответника процесния недвижим имот чрез пълномощник, като в пълномощното се съдържа клауза пълномощникът да получи от името на ищцата продавач сумата при продажбата на имота, както в брой така и по банков път, по сметка посочена от упълномощеното лице, следователно пълномощникът е имал право да прави писмено изявление за получаване на цената по договора. Той е имал пълномощно за получаване на цената по сделката, поради което и изявлението му в нотариалния акт, че е получил цената е изявление с представителна власт и има доказателствена стойност. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Основните доводи на съда, за да приеме, че не е проведено оспорване на заявеното в нотариалния акт плащане на цената е, че нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Трайна е съдебната практика, че това изявление има характер на разписка, както е съобразил и въззивния съд. Тежестта от опровергаването на това изявление се носи от страната, която го оспорва, като в тази насока, видно от данните по делото са дадени указания от първоинстанционния съд. Поставените в тази насока въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и не водят до наличие на соченото касационно основание. Съдът не е формирал своите правни изводи въз основа на посочения в правните въпроси „предварителен договор от 2017 г.“, не се съдържат твърдения от ищцата в исковата молба, че записването на този договор в нотариалния акт представлява начало на писмено доказателство, поради което и за съда не е съществувало задължение да се произнася по подобни твърдения, като въпросите, поставени в тази насока не са относими към настоящото производство. Относими са въпроси, по които съдът се е произнесъл или е бил длъжен да се произнесе, при поставяне на процесуалноправен въпрос в тази насока. Правни въпроси, свързани с решаващите изводи на съда не се сочат, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Въпросите, свързани с дадените указания на първоинстанционния съд не са относими към производството по чл.288 ГПК, доколкото във въззивното производство не са правени оплаквания относно допуснати в тази насока процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като за пълнота следва да се отбележи, че дори да са дадени указания извън необходимите, тези, за тежестта от оспорването на отразеното в нотариалния акт съществуват. Водим от горното, състав на ВКС