Определение № 498 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3771/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. В. от [населено място], срещу определение №145/23.04.2015г., постановено по гр.д. №1834/2015г. на Върховен касационен съд, IV г.о., с което са оставени без разглеждане подадените от А. С. В. молби вх. №111417/29.08.2014г. и вх. №111416/29.09.2014г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 854 от 03.12.2012г. на Софийски градски съд по гр.д. №837/2015г. в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 90942,40 лв. като процесуално недопустима. Ответникът Министерство на земеделието и храните, [населено място], чрез юрисконсулт Т. С. К. – В., в представения писмен отговор излага становище за неоснователност на подадената частна жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на IV гражданско отделение на Върховният касационен съд е приел, че подадените молби за отмяна на решение №854/03.12.2012г. по гр.д. №837/2005г. по описа на СГС са просрочени. Посочил е, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 90942,40 лева е влязло в сила като необжалвано при условията на чл.296, т.2 ГПК. Тъй като молителят е узнал за решението на 03.02.2013г., а молбите за отмяна са подадени на 29.09.2014г., тоест след срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, същите са оставени без разглеждане като просрочени. Обжалваното определение е правилно. На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения. Производството по гражданско дело № 837/2005г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявените от А. С. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 90942,,40лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000лв. С решение № 854/03.12.2012г. по гр.д. №837/2005г. на СГС е уважен предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10000лв., а е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 90942,40лв. Тъй като първоинстананционното решение е било обжалвано само от ответника в уважителната му част, то в отхвърлителната си част, същото е влязло в сила като необжалвано съгласно чл.296, т.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението – в случаите по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят е узнал за решението на 13.02.2013г., поради което молбата за отмяна в отхвърлителната му част следва да бъде подадена до 13.05.2013г. Молбите за отмяна с вх. № 111417 и вх. № 111416 са депозирани на 29.09.2014г., след срока, поради което се явяват процесуално недопустими. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение