Определение № 225 от 26.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 199/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Образувано е по определение № 257 от 20.02.2024 г. на съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 500/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с районния съд в гр. Казанлък. Постъпило е становище от прокурор Ивайло Симов от Върховната прокуратура, според което местно компетентен да разгледа делото е Казанлъшкия районен съд. Като обсъди данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение установи следното: Пред Районен съд – гр. Казанлък е било образувано н.ч.х.д. № 202/2024 г. по тъжба на Р. М. М. срещу М. П. Г. с оглед на престъпление по чл. 148 вр. чл. 147 НК. С разпореждане № 298 от 12.02.2024 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Старозагорския районен съд по подсъдност, като в тази насока е споделил преценката преценката на тъжителката, че престъплението е извършено в Стара Загора, където е настоящият адрес на Г.. В Старозагорския районен съд е било образувано н.ч.х.д. № 500/2024 г., производството по което е било прекратено с посоченото по-горе разпореждане на съдията-докладчик. В съгласие с утвърдената практика на ВКС по прилагането на материалния и процесуалния закон и практиката на СЕС, с този акт е прието, че претендираното с тъжбата престъпление е извършено на територията на съдебния район на РС-Казанлък. Изводът по същество на съдията-докладчик от Старозагорския районен съд е верен, като съобразно с данните по делото и правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е именно районния съд в гр. Казанлък. Съгласно чл. 42, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 НПК, меродавно за определяне на местната подсъдност е мястото, където е извършено, респективно довършено деянието, предмет на наказателното производство. В тази насока от значение са обстоятелствата, описани в обвинителния акт, респективно тъжбата. В случая в тъжбата до Районен съд – гр. Казанлък, послужила за образуване на настоящото дело от частен характер, е инкриминирана клевета, разпространена чрез личния профил на М. Г. в социална мрежа. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на неверни факти и конкретни обстоятелства с позорящ характер или приписване на престъпление. „Разгласяването“ представлява довеждане до знанието на трето/и лице/а на неистинските позорни обстоятелства или приписаните престъпления. С факта на разгласяването, престъплението е довършено. В случая чрез публикуването на инкриминираните като клеветнически твърдения в личния профил на Г. в социална мрежа те са достигнали едновременно в различни населени места и са станали достояние на неограничен кръг лица. Когато разпространението на клеветата е осъществено по този начин, местоизвършването й не може да се обвърже с една единствена териториална единица. Както многократно е посочвано от страна на ВКС в тази хипотеза делото ще е подсъдно на съда, в чийто район попада центърът на личните и икономическите интереси на засегнатото лице, т.е. мястото, където това лице живее и работи. В случая това е гр. Мъглиж, намиращ се в съдебния район на районния съд в гр. Казанлък. Пред този именно съд тъжбата е била правилно подадена. Значимите за точната преценка на местно компетентния съд факти са изложени в обстоятелствената част на тъжбата и от тях именно е следвало да се води съдията от районния съд в гр. Казанлък. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение