Определение № 447 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2235/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Енерго – Про Продажби“АД за допълване на определение № 347 от 18.09.20г.по ч.гр.дело № 2235/20г.на ВКС,3-го г.о.в частта за разноските, с искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв за правна защита пред ВКС. Ответникът по молбата Н. Д.П. счита,че е просрочена и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 347 от 18.09.20г.по ч.гр.д.№ 2235/20г.на Трето го. на ВКС е потвърдено определение № 1426/1.06.20г.по гр.дело № 137/20г.на Варненския окръжен съд,с което е допълнено на основание чл.248 ГПК определение № 607/17.02.20г.,постановено по същото дело, като Н. Д. П. е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 240 лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция. Искането на молителя „Енерго-Про Продажби“АД за допълване на определението в частта за разноските, е подадено в срок.Съгласно чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.В случая определението, чието допълване се иска, е постановено на 18.09.20г.Молбата по чл.248 ал.1 ГПК на 29.09.20г.,т.е. в срок. По същество молбата е неоснователна.Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски.Съгласно установената съдебна практика производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът на това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса / определение № 411 от 21.11.19г.на ВКС в ч.гр.д.№ 3222/19г.на 4-то г.о.; определение № 683 по ч.гр.д.№ 5089/15г.на 3-то г.о. на ВКС/.Доколкото в случая касационното определение е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК разноски не се дължат. С оглед на изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.