Определение № 4373 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на „Балкантел“ ООД, ЕИК 831168299, със седалище гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 68, представлявано от управителя Х. Н. Д., чрез юрисконсулт Ц. Борисова, срещу определение № 261/19.03.2026 г., постановено по преписка № КЗК-202/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедура“, с предмет: „Разработване и внедряване на IP-базирана единна комуникационна платформа за диспечерски и оперативно - технологични връзки в жп транспорта, интегрирана към изградената цифрова мобилна радиокомуникационна мрежа GSM-R, както и гаранционно поддържане, сервизно обслужване и администриране на платформата за период от 5 години“. Уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00233-2026-0012. Възложителят – Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, редовно уведомен, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на определението на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 261/19.03.2026 г., постановено по преписка № КЗК-202/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането на „Балкантел“ ООД за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като са преценени възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказано налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК-202/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на „Балкантел“ ООД срещу Решение № F 796224/16.01.2026 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, с което се открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Разработване и внедряване на IP-базирана единна комуникационна платформа за диспечерски и оперативно - технологични връзки в жп транспорта, интегрирана към изградената цифрова мобилна радиокомуникационна мрежа GSM-R, както и гаранционно поддържане, сервизно обслужване и администриране на платформата за период от 5 години“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00233-2026-0012. От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП е направено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура предвид въведени от възложителя ограничителни изисквания. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят претендира последното да бъде отхвърлено, като неоснователно, при отчитане на интересите на обществото, с оглед специфичния характер на предмета на откритата процедура и възможността от забавянето на изпълнението на важен за обществото проект в сферата на железопътния транспорт, с осигурено за изпълнението му финансиране. Излага доводи, че в жалбата липсват подкрепени с доказателства доводи, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на „Балкантел“ ООД или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка. Обосновава изводи, че предметът на обществената поръчка е свързан с разработването и внедряването на IР-базирана комуникационна платформа за диспечерски и оперативно-технологични връзки в железопътния транспорт, интегрирана към изградената цифрова мобилна радиокомуникационна мрежа GSM-R, като реализацията на проекта е част от процеса по модернизация на комуникационната инфраструктура в железопътния транспорт и е пряко свързана с повишаване на безопасността на движението, както и с изпълнение на ангажиментите за оперативна съвместимост на железопътната система. Обосновано КЗК приема, че дружеството-жалбоподател установява, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 14 ДР ЗОП, поради което жалбата му срещу решението на възложителя, съответно - обективираното в нея, акцесорно искане по чл. 203 ЗОП, са допустими за разглеждане. По същество, правилно е съобразено, че съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката, и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано приема, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предвид предмета на обществената поръчка спирането на процедурата ще рефлектира негативно не само върху интереса на възложителя, но и върху този на обществото, доколкото забавянето й ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане, което от своя страна ще доведе до забавяне на процеса по модернизация на критична комуникационна инфраструктура и би засегнало обществения интерес. В резултат е прието, че продължаването й ще защити в по-голяма степен интересите на обществото от изграждането на качествена комуникационна инфраструктура, на които следва да се даде приоритет спрямо тези на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха могли да настъпят в правната му сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано от КЗК, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател. От страна на КЗК е извършена обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е даден превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Не намират основание и оплакванията, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на оспореното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. По изложените съображения съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,