Определение № 1998 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Н. срещу определение № 1476 от 28.08.2025 г., постановено по административно дело № 328/2025 г. от Административен съд Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо на Кмета на Община Търговище № РД-02-4687/25.06.2025 г., обективиращо отказ да се предостави искана от него обществена информация и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Н. срещу посоченото писмо правилно и обосновано АС Търговище приема, че същото има уведомителен характер и няма характера и белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване. От съдържанието на същото се установява, че обжалваното писмо е такова по чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация, тъй като с него заявителят е уведомен, че в случая е необходимо съгласие на трето лице, до което се отнася информацията и следователно има уведомителен характер. От така установеното следва, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, предвид мотивите, изложени в него, макар в диспозитива да е посочено, че обжалваното писмо обективира отказ. Вярно е, че е налице такова твърдение в жалбата, но съдът при определяне на правната квалификация не е обвързан с твърденията на страните. Неоснователен е доводът, наведен в частната жалба, че по делото има постановен акт от ответника на 16.07.2025 г., подлежащ на съдебен контрол, поради това, че предмет на производство по жалбата му е единствено оспорения от него акт, а представеното писмо на Кмета на Община Търговище с посочената дата не е предмет на жалбата му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение