Решение № 7728 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция", чрез пълномощник - гл. юрк. Стоичкова, срещу решение № 11133 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1754/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение АС-Бургас е отменил заповед № 3286з-3413 от 20.08.2025 г. на директора на ГД "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейската регистрация № 504/20.03.2009 г. по описа на 05 РУ-Бургас, извършена на И. Х. П.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост. Поддържа се наличието на извършена преценка и изложени мотиви за необходимост от продължаване на обработката на личните данни на заявителя от извършената полицейска регистрация. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – И. Х. П., чрез пълномощника си адв. К. Хаджиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, но не представя списък за същите. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението си, от фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че на 02.05.2025 г. И. П. подал искане вх. № 251005-56 до директора на ОДМВР-Бургас за снемане на полицейските му регистрация, както и да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. По искането е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено предложение № УРИ 251р- 30682/18.06. 2025 г.на Директора на ОДМВР-Бургас до Директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейската регистрация. Конкретно с административния акт, предмет на оспорване в производството пред АС-Бургас, административния орган се е произнесъл относно искането за снемане на полицейска регистрация, а именно: За извършена единствена полицейска регистрация под № 504/ 20.03.2009 г. в 05 РУ-Бургас, за деяние по чл. 330,,ал.3,вр. с ал.2,т.2 НК по ДП № 1465/ 2008г. по описа на 05 РУ Бургас,пр.пр. № 10717/2008г./ДП № 3492/2008г. /по описа на РП-Бургас,пр.пр.7701/2008г. /ДП №628/2008г./ по описа на ОП-Бургас, като с присъда № 69 от 11.06.2009г. постановена по НОХД № 9782009 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, влязла в сила на 29.06.2009г., подсъдимият И. Х. П. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2008г. в [жк], гр. Бургас, запалил лек автомобил „Рено Сценик“ с ДК № [заличен текст] собственост на Й. Т., имущество със значителна стойност – 5 540 лева, като пожарът се разпрострял и върху други автомобили, обща стойност на причинените вреди от 13 536 лева, поради което на осн. чл.330, ал.3 НК, във вр. с чл.330, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК и чл.372, ал.2 НПК П. бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието било отложено на осн. чл.66 от НК при изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата П. бил осъден да заплати на две физически лица обезщетения за причинени имуществени вреди в общ размер 6 600 лева, ведно със законната лихва. По искането е издадена оспорената заповед с която директорът на Главна дирекция "Национална полиция" е отказал снемането на полицейска регистрация №504/ 20.03.2009г., понеже приключване на делото и последвалата реабилитация не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Развил съображения, че П. има профил на извършител на престъпления от общ характер; зъдържан е на два пъти до 24 часа за кражба и превеждане през граница; нарушител е на правилата за безопасност на движение по пътищата, като извършените от него административни нарушения, допълват установеното незачитане на правовия ред от негова страна. След като е обсъдил данните по административната преписка и приложимия материален закон, съдът е извел законосъобразен извод за постановяване на обжалваната заповед при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не е предвидено основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни (в това число биометрични и генетични данни) се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи в срока, посочен в чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, със срок за периодична проверка на необходимостта от съхранение на данните от 5 години. В допълнение, в т. 45 от решение на СЕС по дело С-118/2022 се отбелязва, че за да са "подходящи", сроковете за съхранение на личните данни следва в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни когато съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за тяхното обработване. В съответствие с относимите норми на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС произнасянето на административния орган по заявлението за издаване на акта по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР следва да бъде обусловено от извършена в хода на административното производство реална проверка за необходимост от съхранение на личните данни, събрани чрез способа на полицейската регистрация, към момента на подаване на искането. Проверката трябва да обхваща събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Релевантни в тази насока са данни, които включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, включително по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото. Необходимо е извършването на преценка на баланса между обществения интерес, който изисква правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните за него данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. В тази връзка решаващият съд с основание е приел, че в оспорения административен акт подобна проверка не е извършена, както и в оспорения акт не са изложени аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни на жалбоподателя над 15 години след регистрацията и след извършеното деяние, обосновало полицейската регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Извън престъплението, за което е извършена полицейската регистрация, в материалите по преписката не се съдържат данни и сведения за заявителя, които да могат да се свържат с изтъкнатата от органа необходимост за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Събраните по делото доказателства са преценени правилно от първоинстанционния съд, който е извел обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция, намира че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да се остави в сила. Ответната страна претендира присъждане на разноски, но не ангажира доказателства за тяхното разходване, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,