Определение № 4136 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3662/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. Д. против определение №224/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2409/2022 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение, като е приел, че същата е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Видно от данните по делото, в проведеното на 19.03.2021 г. единствено открито съдебно заседание пред СГС, молителката се е явила лично и е била представлявана и от адвокат-пълномощник. Решението по делото е постановено на 08.07.2021 г. и тъй като не подлежи на обжалване, е влязло в сила на същата дата, каквото е и отбелязването върху самото решение. Относно необжалваемите съдебни актове страните са длъжни да следят сами за тяхното постановяване, а същите се считат за съобщени на датата на постановяването им. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна тече от деня на узнаване на решението, а в случая - това е моментът на влизането му в сила - 08.07.2021 г. Настоящата молба за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 28.02.2022 г., след изтичане на предвидения 3-месечен срок, при което правилно в атакуваното определение същата е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане. Едномесечния срок за постановяване на решението е инструктивен и не води до промяна на началото на срока за подаване на молба за отмяна на същото решение. Доводите в тази насока са необосновани. Предвид изложеното, състав на ВКС