Определение № 299 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6862/2013 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпили са четири молби за отмяна на влязло в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд, с което е разрешен спор за собственост между К.О.И. „Р.” и ОС на ТПК „Ст.З.” по отношение на първия и втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Молбата на ОС на ТПК Ст. З. се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и на твърдения за нарушено право на защита с постановеното определение на ВКС по чл.288 ГПК, които молителят свързва с основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата на [фирма] се основава на обстоятелството, че с нотариален акт №183/11.03.09г., по време на висящото въззивно производство по спора, дружеството е закупило от ОС на ТПК Стара З. обособена част от спорния имот, а именно – офис с площ от 135,81 кв.м. При това положение съдът бил длъжен да конституира дружеството като ответник по ревандикационния иск. Застъпва се становището, че всички собственици са задължителни другари в производството по иск с правно основание чл.108 ЗС, недопустимо е да се предяви такъв иск само срещу някой от собствениците по избор на ищеца, а решението да се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на другите собственици. В резултат на грубо нарушаване на съдопроизводствените правила молителят бил лишен от възможността да участва в делото и да направи правоизключващи възражения, което представлявало основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молителите ТПК „П.” 32; ТПК „Зд. Ж” и ТПК „Пч.” [населено място] твърдят, че с нотариален акт №73 от 18.04.2007г. са закупили от ОС на ТПК Ст. З. част от спорния имот, а именно обект за стопанска дейност – магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки и пункт за продажба на закуски. Въпреки че не били привлечени като страна в спора за собственост на тези обекти, въз основа на влязлото в сила решение по този спор те били отстранени от владението на закупения обект. Неучастието си в производството по чл.108 ЗС те квалифицират като основание по чл303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молителят [фирма] [населено място] твърди, че още при регистрирането си в Търговския регистър на 16.05.2000г. е станал собственик въз основа на апортна вноска от ОС на ТПК Стара З. върху зъболекарски кабинет от 26 кв.м., който е част от спорния имот по влязлото в сила решение по чл.108 ЗС. Неучастието си в производството по делото свързва с основанието по чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК за отмяна на решението по спора за собственост. Позовава се и на извършен срещу него въвод във владение въз основа на влязлото в сила решение. Ответникът в производството К.О.И. „Р.” [населено място] оспорва молбите. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбите за отмяна на [фирма], на ТПК „П.” 32; ТПК „Зд. Ж”, ТПК „Пч.” и [фирма] са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Тези лица не са били страни в производството по спора за собственост, приключил с влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд. Ето защо те не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение на посоченото от тях основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Те не са били и задължителни другари на страните в това производство, затова не могат да искат отмяна по реда на чл.304 ГПК. Молителят [фирма] не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, тъй като от данните по делото следва, че апортната вноска, въз основа на която е придобил собствеността върху обособена част от спорния имот, е направена към датата на вписване на регистърното решение – 16.05.2000г., преди да бъде заведен искът по чл.108 ЗС, което е станало с искова молба от 19.05.2000г. Влязлото в сила решение по този спор не засяга придобитите преди това права и не обвързва молителя с формираната сила на пресъдено нещо. Защитата срещу извършения въвод във владение въз основа на решението по чл.108 ЗС е по друг ред, а не по реда на чл.303 и сл. ГПК. Останалите молители, които са придобили едно спорно право в хода на висящия процес, са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС на основание чл.226, ал.3 ГПК. Те са могли да встъпят във висящия процес като трети лица, за да могат да защитят правата си, включително и по реда на обжалването на въззивното решение и по реда на чл.303 и сл. ГПК. Те обаче не са сторили това, не са били и привлечени в процеса. Затова те не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение, въпреки че то ги обвързва. Подадените от тях молби за отмяна следва да бъдат оставени без разглеждане. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение №145 от 09.02.2006г. по гр.д.№2763/2004г. по гр.д.№2763/2004г. на ВКС, ІV ГО; решение №438/07.06.2010г. по гр.д.№288/10г. на ВКС, І ГО, определение №164 от 16.10.2009г. по гр.д.№1058/2009г. на ВКС, ІІ ГО. Молбата на ОС на ТПК „Ст. З.” е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Тя следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение